Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Има ли още нещо, което бихте могли да ни кажете, господин Фоти? — попита Хийт, а той поглади брадата си и понечи да каже „не“, но се спря, а Ники и Иън веднага се наведоха към него.

— Какво? — подкани го тя.

— Веднъж видях календара й.

— Не намерихме календар — коментира Иън.

— В телефона й.

— И телефона й не сме намерили.

— Нещо направи ли ви впечатление? — намеси се Хийт.

— Заета беше, той беше пълен с ангажименти.

— Но не забелязахте нищо конкретно, така ли? — настоя тя.

— Забелязах едно нещо. Не знам защо, но ми направи впечатление, може би защото ми напомни на една игра.

Хийт искаше да махне с ръка, за да го подтикне да разказва по-бързо, но той продължи по обиколния път.

— С Клоуи играехме на шах. Преди да… преди да си отида. Малка беше, но много умна, учеше бързо. Наскоро пак играхме и ме би и двата пъти.

Иън въздъхна.

— Това какво общо има с календара й? Да не би да се е канела да посети Манхатън, за да изиграе партия шах в Уошингтън скуеър парк?

— Не, не, нищо подобно — отговори Фоти, който явно не долови нетърпението на началника на полицията. — Имаше среща с някого и името беше шахматна фигура. Кинг… не, Бишъп 7 7 Офицер (само в контекста на шахмата). — Бел.прев. ? Не, не…

— Руук 8 8 Освен врана Rook означава и топ (само в контекста на шахмата). — Бел.прев. ? — помогна му Иън, а Фоти щракна с пръсти и го погледна.

— Точно така!

По дяволите. Където и да отидеха, някой споменаваше, че Клоуи е трябвало да говори с Руук, но никой не знаеше защо. Жалко, че тя не беше настояла да се видят по-скоро.

— Нещо друго? — попита Иън. Беше готов да сложи край на разпита, но не пропусна възможността да се ухили нагло на Руук.

„За него косвената връзка с Клоуи е достатъчна, за да представлява мотив“ — помисли си Хийт. Всичко се въртеше около Руук и статията, която е пишела Клоуи — как беше възможно да не е свързан с убийството? Макар и малко вероятни, възможности не липсваха, например:

Руук е искал да попречи на Клоуи да напише статията си.

Руук е искал да открадне статията за себе си.

Руук е спял със студентка и нещо се е объркало.

За Ники нито една от хипотезите не беше реалистична, но тя си даваше сметка, че Иън е прав за едно — не беше в състояние да бъде напълно обективна.

— Нищо не ми хрумва — отговори Фоти, а Хийт и Куули едновременно извадиха визитки от джобовете си.

— В случай че ви хрумне… — каза тя и успя да му я връчи първа.

— Обадете се — довърши Иън.

Тогава на вратата се почука, тя се отвори и на прага застана господин Холц, който забеляза къде е седнал Руук, преди да заговори.

— Това е най-хубавият стол в стаята — заяви съпругът й, докато подреждаше листовете и химикалките на бюрото. После потупа едната странична облегалка. — Много е удобен, спокойно може да заеме мястото на трона на Достопочтения майстор в обредната зала. — Той погледна към Хийт. — Трябва да си взема такъв, чудесно подпира гърба.

— Разбира се — кимна Холц. — Имам проблеми с кръста. Всичко наред ли е?

Крисчън Фоти се изправи, скръбно прегърбен. Изглеждаше така, сякаш петнадесетминутният разговор е изцедил живота от тялото му.

— Всичко е наред — заяви Хийт. — Благодарим за отделеното време.

Двамата масони застанаха на вратата и наблюдаваха тримата си гости, докато излязоха на тротоара. Хийт си даде сметка, че не я напуска някакво особено чувство, но засега не можеше да определи защо.

Хийт и Руук потеглиха в една посока, а Иън — в противоположната. Съвместната им работа, доколкото можеше да се опише точно така, за момента беше приключила. Ники помоли Иън да й се обади, ако постъпи нова информация, той уклончиво й кимна и тримата се разделиха.

Хийт беше уредила конферентно обаждане с хората й в участъка. Официално Роуч се занимаваха със случая в Линкълн сентър, но тя искаше да разбере дали имат някакви новини. Това, че се намираше в Камбрия и мислеше за собственото си разследване, не я освобождаваше от отговорност. Все още беше командир на управлението, а това означаваше, че трябва да е наясно с всичко, което се случва там, включително в нейно отсъствие.

— Трамбоваме постоянно, капитане, но засега нищо не излиза — уведоми я Роули с извинителен тон.

Ники и Руук се бяха върнали в хотела. Тя седеше на един стол и се взираше в бялата дъска, но не я виждаше.

— Стига, момчета, някой е убил онова хлапе.

— За момента разполагаме само с няколко косъма, които Пари откри под един от ноктите на жертвата — каза Очоа. — Пусна ги за ДНК анализ, но той отнема време, а и кой знае дали в базата ще излезе нещо.