Ричард Касъл - Разбиваща жега

След това протегна ръка и посочи към двата коридора.

— След вас, добри ми сър — каза той на Холц. — След вас.

Иън, вече съвсем вкиснат, последва Холц, а Руук намигна на Хийт и застана най-отзад. Приличаше на дете в сладкарски магазин. Понякога й се струваше, че го обича малко по-силно, отколкото миг по-късно и това беше точно такъв момент.

Секунда по-късно четиримата застанаха на прага на храма на първия етаж. Слепоочията на Иън пулсираха от гняв, че Руук присъства, но той беше син на майка си, което означаваше, че при нужда може да играе великолепно. Сега се правеше на надменен и напълно пренебрегваше бившия й съпруг.

— Ето тук се провеждат всички обреди и церемонии — каза господин Холц и ги покани вътре.

Стилът на помещението беше еклектичен. Край стените бяха наредени столове, на отсрещната висяха средновековни инструменти, а в самия център се мъдреше пищно украсен трон. На Хийт й се струваше, че всяко нещо има символично значение, а Руук не знаеше къде по-напред да погледне, така че разглеждаше навсякъде. Очите му се стрелкаха насам-натам, сякаш се опитваха да обхванат абсолютно всичко. Дори подът на обредната зала, който приличаше на шахматна дъска в черно и бяло, изискваше специалното му внимание. Хийт знаеше, че мозъкът му е на път да прегрее.

— От пода ми се вие свят — каза тя и отмести очи.

— О, той също е сред символите на ордена — обясни Руук. — Представлява тъмната и светлата страна на всеки от нас, както и на живота.

Тя отговори само с едно замислено „хм“. Тъмната страна на живота й беше добре позната, виждаше я всеки ден. Нямаше нужда от под, който да й напомня за съществуването й.

— Ами тези? — попита тя, сочейки към древните инструменти.

Руук докосна ръката й, за да я накара да забави ход, и й прошепна:

— В обредната зала всяко нещо носи значение. Това са инструментите на Занаята.

— Кой занаят?

— Не вещерският, Хийт. Знам какво си мислиш, че си мисля, но тук не става дума за това. Говорим за Занаята, с главно 3. Инструментите на средновековния зидар.

Нито Хийт, нито Руук бяха забелязали, че Холц и Иън са спрели и ги слушат.

— Отново сте абсолютно прав, господин Руук. Всяко нещо носи значение. — Масонът вдигна ръка към картините, изрисувани по стените. — Това са най-важните символи. Първият се нарича прав ъгъл на морала. Пергелът до него представлява границите на дълга, а това там е…

— Отвес — прекъсна го Руук.

— Точно така. Той изобразява дълга ни да бъдем винаги прави, и в пряк, и в преносен смисъл.

Хийт посочи към двата камъка, изложени в предната част на залата. Единият беше груб и неравен, а другият — съвършено полиран.

— А тези камъни?

— Можете ли да отговорите, господин Руук?

Руук обожаваше светлината на прожекторите, а господин Холц я насочваше право към него.

— И двата камъка символизират мъжа — каза той и потърси одобрение от масона, преди да довърши. Той му кимна само веднъж и Руук продължи: — Онзи отляво, неравният, представлява така наречения калфа, първото ниво в ордена. Изгладеният камък отдясно е усъвършенстваният вариант.

— Добре казано, господин Руук.

Иън пристъпи от крак на крак, доловимо раздразнен, но Руук не му обърна внимание и леко се поклони, безкрайно поласкан.

— Благодаря ви много — каза той и тръгна между столовете. — Друга дребна подробност, ако не греша, разбира се, е, че тронът на Достопочтения майстор винаги е в източния край на залата, независимо за коя ложа става дума.

— Абсолютно вярно — потвърди Холц. — Традициите на Свободните зидари се коренят в ранните дни на зидарството, когато гилдиите вардели тайните на занаята.

Руук обиколи златния трон с кадифена тапицерия.

— Достоен е за крал — каза той, преди да продължи. После отиде до стената в дъното, която беше покрита с рамки, разделени на секции, сякаш всяка беше врата към друга стая в замък. След това тръгна към двата камъка и посегна да ги докосне. Холц вървеше на крачка зад него, но щом пръстите на Руук доближиха камъка, моментално се озова до него.

— Свещени са — каза той. Любезна забрана, но все пак забрана. Руук веднага отдръпна ръката си и се извини:

— Всичко е толкова интересно!

Преди малко Холц им беше казал, че масоните са от всички слоеве на обществото. Интересът на Руук явно започваше да заразява и Хийт.

— Какви са масоните? — попита тя. — Лекари, адвокати и политици?

Холц ги поведе обратно към коридора.

— Да, да и да, но не само. Някои са шофьори, други — строители, трети — боклукчии. Тук приветстваме и знатния, и обикновения човек. Никого не отпращаме.