Ричард Касъл - Разбиваща жега

Двамата мъже моментално тръгнаха един към друг. Иън не просто смяташе Руук за потенциален заподозрян; в настоящата им среща имаше и личен елемент. Руук протегна ръка, а той пристъпи напред и здраво я стисна.

— Внимавайте — каза Иън, — защото ви наблюдавам. Съпругата ви може да вярва на историйките ви, но за мен това не се отнася.

— Достатъчно — каза Хийт. Държаха се като две мъжки птици, които си пазят територията и се перчат една на друга, изпъчили гърди.

Иън стискаше ръката на Руук толкова силно, че той леко трепна, но нямаше никакво намерение да прекъсне здрависването.

— Доверието на жена ми е всичко, от което имам нужда, за да спя спокойно.

Иън върна напрегнатата му усмивка.

— Не знаех, че и вие ще дойдете, господин Руук. Необичайно е предвид обстоятелствата.

Говореше през зъби, а вените на слепоочията му пулсираха. Хийт отговори, преди Руук да успее да направи някоя насмешлива забележка, която би вбесила Иън. Точно сега имаха нужда от него.

— Руук държи да открие истината.

Иън й отговори, без да престава да се взира в Руук.

— Или да я погребе.

— Стига, момчета — строго каза тя. — Оставете надхващането за после. — После рязко се обърна към Иън: — Иска се обективност, забрави ли? Способен ли си изобщо на това?

За миг нито един от двамата мъже не отклони поглед, но накрая тя докосна ръката на Руук и той разхлаби смъртоносната си хватка. Вместо да отговори на въпроса й, Иън се постара да му влезе под кожата. Както и под нейната.

— Сигурно знаете, че навремето с Ники бяхме женени.

Той сви ръката си в юмрук, за да замаскира болката, която изпитваше. Направи й впечатление, че Руук не се опитва да крие своята. Раздвижи пръстите си, а после потърка кокалчетата на дясната си ръка с лявата.

— Бракът ви е бил трагично кратък, както разбирам.

Иън сви рамене.

— Някои неща не продължават дълго, колкото и да е приятно преди края.

Ники усети, че бицепсът на Руук се стяга под ръката й.

— Други неща са приятни постоянно и продължават вечно.

Надхващането продължи, а Хийт ги остави до тротоара и премина по късата широка алея, която водеше до входната врата. Миг по-късно чу забързаните им стъпки след себе си, Иън я изпревари и отвори вратата.

— След теб — каза той и отстъпи встрани.

Хийт влезе в сградата, но преди Руук да успее да я последва, Иън мина пред него и пусна тежката врата. Тя нямаше пневматичен механизъм и бързо се затвори, но той успя да я задържи, преди да се тръшне пред лицето му.

Хийт реши да пренебрегне пасивната агресия на Иън и вместо това внимателно огледа вътрешността на ложата, която беше точно толкова невзрачна, колкото фасадата й. Представяше си, че ще прилича на църква, но тя напомняше по-скоро на кметство.

Руук зърна изражението й.

— Не се лъжи — каза той. — Чувам, че церемониалните зали преливат от символика.

От коридора встрани от тях изникна мъж на средна възраст, облечен със сив костюм, който не му беше по мярка.

— Съвсем вярно.

Руук размаха победоносно юмрук.

— Ура! Знаех си!

Мъжът приятелски се усмихна. Имаше стоманеносива коса, силно раздалечени предни зъби и увиснали бузи и приличаше по-скоро на нечий пухкав дядо. „По-скоро главният пууба от „Семейство Флинтстоун“, отколкото Велик майстор“ — помисли си Хийт.

— Как мога да ви помогна?

Погледът му се насочи към ръката на Руук, а после към униформата на Иън. Хийт получи само пренебрежителен поглед. Говореше се, че жените не са добре дошли в масонския орден и отношението му потвърди този слух. И я ядоса.

— Аз съм полицейски началник Куули, това е капитан Хийт — каза Иън. — Дошли сме при Крисчън. Той тук ли е?

Мъжът погледна към Руук, когото Иън бе пропуснал да представи.

— А вие сте…?

— Джеймисън Руук. Журналист и заинтересован участник.

Мъжът се замисли за миг, преди да го разпознае.

— Онзи Джеймисън Руук? От „Фърст прес“?

Хийт наблюдаваше развеселено съпруга си. Той беше чувствителен и лесно се дразнеше, но благодарение на тази лека невротичност и най-незначителният комплимент можеше да го накара да се надуе като паун.

— Точно така. Чували сте за мен! — Той се обърна към Хийт и посочи с палец към масона. — Чувал е за мен, Хийт!

Тя кимна и едва сдържа усмивката си.

— Виждам.

Мъжът сграбчи ръката на Руук и енергично я разтърси.

— За мен е удоволствие, аз съм ви голям почитател. Статията ви в „Нешънъл джиографик“ за ромите във Франция беше удивителна.