Ричард Касъл - Разбиваща жега

Руук кимна.

— За ромите това е национална трагедия.

Раздразнението на Иън вече беше очевидно.

— Никак не ми е приятно да ви прекъсвам, но сме дошли да разговаряме с Крисчън Фоти за убийството на дъщеря му — каза той на мъжа.

Хийт настръхна. Дори това късче информация беше повече, отколкото тя би разкрила, но трябваше да си напомни, че друг води разследването.

— Разбира се, разбира се. Сближиха се съвсем наскоро, но той го приема много тежко.

Хийт си записа, че онова, което им беше казала Тами за Клоуи и баща й, се потвърждава, а непознатият остана съсредоточен върху Руук.

— Прочетох какво е станало. Вие сте я открили, нали?

— Да — потвърди Руук, внезапно сериозен. И той умееше да дели нещата, когато му изнасяше, но труп не се забравя лесно. Онези, които бе видяла през годините, понякога преследваха и Хийт. Съпругът й също видя предостатъчно, докато я придружаваше, но този случай го засягаше лично и тя знаеше, че споменът никога няма да го напусне.

Масонът сякаш разбираше травмата му.

— Крис ужасно се разстрои, когато разбра. Такава трагедия.

— Представям си — отговори Руук.

Хийт срещна погледа му и замълча. Дори Иън си спести коментара. Непознатият разговаряше със съпруга й, което означаваше, че засега трябва да се отдръпнат.

— Не чух името ви — каза Руук.

„Най-сетне“ — помисли си Хийт, а мъжът изправи рамене.

— Бил Холц, на вашите услуги. Аз съм един от секретарите на тази ложа.

Тя си записа името му, а Руук продължи:

— Винаги съм се чудил какво е да членуваш в орден като масонския. Древните братства са били безкрайно интересни…

— Руук! — изсъска му Хийт. Не биваше да му позволи да се отплесне, но той размаха ръка зад гърба си и тя замълча. Можеше да му отпусне минутка-две.

— Организацията ни е много инклузивна — каза Холц. — Имаме членове от всички слоеве на обществото. Нека ви уверя, че с радост бихме приели мъж от вашия калибър…

Холц продължи да брътви, а Хийт забели очи. Руук беше достатъчно самонадеян и без съдействието на този човек.

— Обредите и отличителните знаци, разбира се — тъкмо казваше той.

— Именно — съгласи се Холц.

— Достопочтеният майстор тук ли е? — попита Руук със страхопочитание в гласа.

Холц много се впечатли.

— За външен човек сте доста добре осведомен.

Руук придоби смутен вид.

— Признавам, че винаги съм искал да стана вътрешен човек.

Хийт се вторачи в съпруга си. Така ли беше? Със сигурност никога не й беше споменавал, че има желание да членува в орден на повече от двеста години, макар че, ако трябваше да бъде съвсем искрена, това не я изненадваше. Руук просто умираше за легендите, които се вихреха около всички подобни братства. Членство в поне едно от тях положително беше в списъка с неща, които би искал да постигне преди смъртта си.

Преди да потънат в поредния разговор за братствата, Хийт се намеси:

— Господин Холц, къде можем да открием господин Фоти?

— Вярно, все пак затова сте дошли. Казах му да си остане у дома, но той въпреки всичко настоя да дойде. — Масонът погледна ръчния си часовник. — Всъщност в момента би трябвало да е дежурен, просто закъснява. — Той им посочи двете пейки от лявата страна на фоайето. — Заповядайте, изчакайте го.

Хийт предпочете да остане права, а Иън седна. Руук обаче не беше приключил.

— Господин Холц, казвате, че господин Фоти би трябвало да е дежурен. Любопитен съм, той случайно да е керемидчия?

Хийт беше сигурна, че Руук няма предвид работник, който полага керемиди. Ентусиазмът, а явно и знанията му за йерархията при масоните бяха безгранични. Удивляваше я колко безполезни подробности успяваше да запомни.

— Познавате вътрешната ни йерархия! Боже, наистина сте добър!

Руук се усмихна и наведе глава.

— Точно казвах на моята… на капитан Хийт, че винаги съм искал да напиша материал за братствата и че масоните оглавяват списъка ми. Все пак съм ви почитател… Проявявате такава силна гражданска отговорност! — Той сниши гласа си, който и без това бе изпълнен със страхопочитание. — Дали бихме могли… бих ли могъл… Може ли да ни покажете обредната зала?

Холц се поколеба за миг, после широко се усмихна и показа раздалечените си предни зъби.

— Много е необичайно, господин Руук, но тъй като става дума за вас, ще ви позволя да погледнете набързо.

Руук грейна като коледна елха, но Хийт не можа да не се възхити на сдържаната му реакция.

— Отлично. — Той я погледна и кимна ентусиазирано, а после повтори: — Отлично.