Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Щом приключим с тази бъркотия, ще пропъдим бившия ти съпруг от мислите си.

Макар че едва ли можеше да пропъди спомена за Иън напълно, истината беше, че десет години всъщност не се е сещала за него и след като с Руук напуснеха Камбрия, нямаше да има причина да се сети пак, никога вече.

— Не си ли бесен? — попита Хийт, леко изненадана, но изпълнена с облекчение.

Той отговори без колебание:

— За какво да съм бесен, нали съм по-привлекателен. Нямам съмнение, че интелектът ми превъзхожда неговия и съм по-качествен улов…

Тя се подсмихна.

— И как стигна до този извод?

Руук се обърна към нея и повдигна вежда, а после протегна двете си ръце с дланите нагоре, сякаш бяха везните на справедливостта, и вдигна лявата малко по-високо от другата.

— Началник на полицията в Камбрия, щат Ню Йорк. — Свали я и вдигна дясната. — Журналист, носител на наградата „Пулицър“. — След като известно време дланите му подскачаха нагоре-надолу, дясната победи и се спря високо над лявата. — Динг, динг, динг! Ето го победителя.

Хийт се разсмя.

— Добре, имаш право. Гениален си, а преди да те сваля, беше доста желан ерген.

— Благодаря ти. А сега ще те попитам нещо, Хийт, ако нямаш нищо против.

Тя следеше пътя, но го погледна за момент.

— Добре.

— Защо не ми каза?

И тя си задаваше същия въпрос. Отговорът беше сложен, но Ники го изложи възможно най-сбито.

— Сигурно защото не мисля за това. Свързано е с част от миналото ми, която ми се ще да можех да забравя. — Тя направи пауза, преди на свой ред да му зададе въпрос. — Можеш ли да ми простиш, че не ти казах?

Той взе ръката й.

— Ник, няма за какво да ти прощавам. Разбирам, миналото си е минало. Обичам те от момента, в който те видях, за добро или за зло, при щастие и несгоди и каквито други подобни изрази се сетиш. Заедно сме в кюпа.

Начинът, по който стисна ръката й, бе неизречено послание. Двамата бяха екип дори когато ставаше дума за убийство.

Хийт не беше успяла да каже на съпруга си къде ще се срещнат с бащата на Клоуи. Обясни му едва когато им оставаше по-малко от километър до ложата и беше готова за реакцията, която неминуемо щеше да последва.

— Масон?! Просто перфектно. Какво щастливо съвпадение!

Ентусиазмът му не знаеше граници, той обожаваше конспиративните теории, а масоните имаха завидна репутация. Изведнъж й заприлича на дете, което е открило златния билет за шоколадовата фабрика на Уили Уонка.

— Защо да е щастливо съвпадение? — попита тя. Почти се боеше от отговора, но Руук потри доволно ръце.

— Защото, мила ми съпруго, от много отдавна ми се ще да надзърна в някое братство, особено масонското. Ще го приема като знамение. Това е идеалният момент да се върна към тази идея!

— Страхотно, но не сме дошли затова, Руук. Съсредоточи се върху разследването, твоите ги остави за после.

Той насмешливо изсумтя.

— Аз съм най-добрият в света, когато трябва да се вършат няколко неща едновременно.

Хийт не можа да не възрази, при това разпалено.

— Това изобщо не е вярно, всъщност си най-посредственият в света. Навремето четях една книжка на племенницата ми Сара, казваше се „Ако дадеш бисквитка на мишлето“. След бисквитката мишлето си сипва мляко, после отива да се огледа в огледалото, за да види дали има бели мустаци, но се разсейва и решава да си подреже истинските. И така нататък, и така нататък, и така нататък. В този сценарий ти си мишлето — каза тя.

Руук се хвана за сърцето, сякаш го беше разбила.

— Хийт, ужасно ме засегна. Как можа най-безсърдечно да ме сравниш с мишле с бисквитка!

Тя повдигна извинително рамене.

— Просто наричам нещата с истинските им имена.

— Хийт, млада жена загуби живота си и аз съм пределно наясно, че в полицията ме подозират. Искам да разбера какво е станало с Клоуи повече от всеки друг. Това ми е приоритет. — Тя усети, че се задава „но“. — Но ако получа възможност междувременно да добия нови знания за нещо, което отдавна ме интересува, кой съм аз, че да й обърна гръб?

— Съсредоточи се върху случая — настоя тя.

— Случаят и нищо друго освен случая.

Иън седеше в колата си пред масонската ложа в Камбрия — невзрачна на вид сграда от розови тухли с триъгълен бял покрив и четири бели колони. Руук обаче не изглеждаше никак разочарован.

— Важното е какво става вътре — каза той, сякаш бе прочел мислите й.

Хийт спря до тротоара зад Иън и паркира. После тримата отвориха вратите и излязоха на тротоара като състезатели по синхронно плуване, които изплуват от водата в перфектен унисон.