Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Руук, искам…

— Мен ли? — ухили се той. — Знам. Откакто станах професор, съм особено неустоим.

Тя го огледа доста подробно.

— Сакото от туид с кожени кръпки на лактите ми харесва. Много е професорско.

— Ще ти дам консултация на затворени врати.

— Обещаваш ли?

— Готов съм да ти проверя домашното по всяко време — увери я той и веднага тръсна глава. — Не, това го задраскай.

— Да, не ти се получи.

Той небрежно повдигна рамене.

— Случва се.

Няколко минути пътуваха мълчаливо, но накрая тя се върна на темата, която искаше да обсъдят.

— Трябва да ти кажа нещо, Руук.

Той я погледна със смесица от предпазливост и тревога, които бързо се прехвърлиха от погледа в изражението му.

— Нали знаеш, че след това изречение никога не идва нищо добро?

Прав беше. Този израз подготвяше слушателя за лоши новини.

— Зависи от гледната точка, предполагам.

— Да се тревожа ли?

— Не, не е нужно.

— Какво тогава?

— Хмм-м, може да побеснееш — каза тя, без да добави, че вероятно ще се почувства предаден, задето не му е казала по-рано за Иън. Бракът беше сериозна работа, в края на краищата.

Руук помълча няколко секунди и каза:

— Не мисля, че би могла да кажеш нещо, от което да побеснея бог знае колко.

Хийт точно на това се надяваше.

Той се завъртя леко, за да е с лице към нея.

— Давай, Ник.

— Ами, хм, всъщност познавам Иън Куули.

Руук много се изненада.

— Не съм сигурен какво очаквах, но не беше това.

— Следвахме заедно в академията.

Тревогата се изпари от лицето му.

— Такова напрежение за… — Изведнъж той разбра. — О. Познаваш го.

Хийт преглътна. Вината за това, че е крила от него нещо толкова важно, се раздуваше като балон, готов да се спука. Тя стисна волана.

— Има и още.

Този път той обърна глава, за да я погледне. Настроението в колата се беше променило, но Руук си беше Руук. В очите му просветваше пламъче, което й подсказа, че той не го приема чак толкова лично. Все пак и двамата бяха възрастни хора с минало.

Той мъдро кимна.

— Позволи ми да използвам дедукция. Споменах младежката любов, която може да сполети човек в университета и добавих, че това невинаги е нещо хубаво. Няма да споменаваме Петър Матич, чието място е в гробищата, включително тези за спомени. Темата обаче изглежда възбуди друг спомен у теб. Спомен, свързан с един неустрашим полицай от Камбрия. Което ме навежда на мисълта, че каквото и да си преживяла с господин Иън Куули, то е било краткотрайно. По някаква причина е оставило следа, но е без значение.

— Не съвсем без значение — навъси се Ники.

Руук пак се беше ухилил и дори само с полезрението си тя долови веселие в погледа му. Следващите й думи лесно можеха безвъзвратно да изтрият тази усмивка.

— Казвай, ми амор.

Нямаше да се почувства по-смела, ако си поемеше дълбоко дъх, но въпреки това го направи.

— Той ми беше… съпруг — каза тя.

Руук присви очи, пъхна показалец в ухото си и го завъртя насам-натам.

— Прощавай, май не те чух. Какво каза?

Хийт повтори, този път по-високо:

— Бяхме женени.

Този път окото му сякаш получи спазъм.

— Извинявай, какво? Казваш, че си била о-о-омъжена за този шериф?

— Началник на полицията — поправи го тя.

— В дупката, наречена Камбрия.

— О, значи изведнъж стана дупка? Току-що ми обясни колко я обичаш. Нови знания, нова любов, автентичното ти аз…

— Е, да, но това беше преди. Автентичното ми аз умираше да се махне от Камбрия и да се премести в Манхатън. Чудесно място, ако човек иска да дойде на гости, но не бих живял тук. — Той избърса ръце в панталоните си. — Женени ли каза?

Тя кимна.

— Била си женена за мъж на име Иън Куули?

— Тогава още бях зле.

Руук знаеше, че става дума за периода след убийството на майка й. Понякога Хийт поглеждаше назад и се чудеше как изобщо е успяла да се възстанови.

— Иън Куули ти е бил…

— Съпруг. — Тя изрече думата, която Руук не можа. — Беше ми съпруг.

Спусналото се мълчание беше някак анемично, сякаш лишено от кислород, като въздуха високо в Скалистите планини. Накрая, след минута, ако не и две, Руук я погледна.

— Кой е по-привлекателен, той или аз?

Класика.

— Ти, Джейми — засмя се тя. — Няма спор.

Той явно остана удовлетворен от отговора й.

— Значи бракът ти с Барни Файф 6 6 Герой от телевизионния сериал „Шоуто на Анди Грифит“. — Бел. прев. е бил просто проява на младежка глупост, както се казва.

— Предполагам, че и така може да се нарече — каза тя, без да си направи труда да се засегне от „младежката глупост“. Руук махна с ръка, сякаш разваляше магия.