Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Екипът от вестника — каза Тами и поклати глава. — През първи курс работих там, но не издържах, стресът ми дойде много.

— А на Клоуи не? — попита Хийт.

— Изключено, тя не можеше да му се насити.

След като оглежда рафтовете още минута-две, Ники се премести на дивана, а Руук я последва и седна до нея. Тами кацна на ръба на един от столовете, хвърли използваната кърпичка на пода и си взе нова от кутията, която все още стискаше в ръце. Хийт не беше сигурна още колко ще издържи момичето, така че мина направо на въпроса.

— Можеш ли да ни кажеш нещо, Тами? Клоуи тревожеше ли се за нещо напоследък? Имаш ли представа какво може да й се е случило?

Тами отново стрелна Руук, но бързо отмести очи.

— Пак ли трябва да разказвам?

— Може много да ни помогне — меко отговори Хийт. — Искаме да разберем какво е станало. Търсим истината.

Тами пак погледна към Руук.

— Попитайте него.

Руук се отдръпна към крайчето на дивана.

— Мен ли, защо пък мен?

— Тя ви боготвореше…

Хийт се наведе напред с лакти на коленете и длани между тях.

— Защо? Защо го боготвореше?

Тами повдигна рамене.

— Заради някакъв материал, който пишеше… или искаше да напише, или беше преполовила. Честно ви казвам, не знам. Беше „строго секретен“. — Тя тежко въздъхна. — Все това повтаряше. „Не мога да ти кажа, Тами, за твое собствено добро е.“

Хийт погледна към Руук, преди да отговори:

— Клоуи не е споменавала на господин Руук върху какво работи — каза тя, след като съпругът й свъси вежди и поклати глава.

— Никога ли? — попита го Тами, очевидно изненадана.

— Никога — потвърди той. — Веднъж дойде да говорим след часа и искаше да се видим за нещо, но това така и не стана.

Тами беше смаяна.

— Но нали е била у вас…

— Смятаме, че някой я е пренесъл там, за да припише вината на Руук.

— Искате да кажете, че са се опитали да го натопят? Боже, мислех, че това се случва само по филмите!

Де да беше така. Уви, животът имитираше изкуството.

— За съжаление не.

Тами се обърна към Руук.

— Значи не сте говорили?

— Не — поклати глава той.

— И нямате нищо общо… с онова, което й се случи?

Интуицията подсказваше на Хийт, че смъртта на Клоуи няма нищо общо с личния й живот. Бяха я убили заради материала, от който е била обсебена. Интуицията обаче не беше доказателство, а за да разреши случая, имаше нужда точно от това. Трябваше да разследва всички възможни варианти, докато се очертае един-единствен очевиден път.

— Клоуи имаше ли врагове, Тами? Хора, на които да е навредила, които може да са й имали зъб?

Тами беше възмутена.

— Изключено, всички я харесват! Харесваха. Ако някой трябваше да мести мебели, отиваше, ако не можеше да вдигне нещо сама, уреждаше да дойдат момчета, за да го свършат, и купуваше пица за всички. Ако не достигаха десетина долара, плащаше тя. Добър човек беше. Наистина добър!

Хийт не се съмняваше, че Клоуи Мастърсън е била точно такава, каквато я описва съквартирантката й, но всеки човек крие грозни тайни. Трябваше просто да продължи да тресе дървото и да види какво ще изпадне.

— Може ли да надникнем в стаята й? — попита тя.

Тами хвърли ще една кърпичка на пода, преди да скочи от стола си.

— Те вече разровиха всичко — каза тя.

— Знам, но искам и аз да погледна и сама да си съставя мнение. Ако нямаш нищо против.

Тами ги поведе обратно към коридора, спря пред първата врата, бутна я и влезе.

— Заповядайте — каза тя и се оттегли в собствената си стая.

— Емоциите й изглеждат непресторени — тихо каза Хийт.

— Определено страда — каза Руук и гласът му направо прогърмя в сравнение с нейния. Хийт вдигна пръст към устните си — кой знае колко тънки бяха стените на апартамента. Веждите му подскочиха и той кимна, повтори жеста й и после опря палец в показалеца си и ги завъртя, сякаш заключваше катинар.

— Освен това ми се струва, че откакто са били направени онези снимки, се е отбила до ада и се е върнала.

Хийт застана в средата на стаята с ръце на кръста.

— Не съм изненадан — отговори Руук, този път много по-тихо, и застана до нея. — И аз бих се сринал, ако те загубя.

Той я прегърна през раменете и я притегли към себе си.

— Не, никаква смърт, никакви болести. Не и за нас. Карпе дием 5 5 Афоризъм на латински от поема на Хораций, буквално „грабни момента“ — Бел.прев. , дори когато се борим с беди!

— В момента с нищо друго не се борим — отбеляза тя.

Той я погледна с необичайна за него сериозност.