Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Това е стаята на Клоуи — каза Тами. — Майка й ще дойде… през уикенда… за да… — Гласът й я предаде и тя спря. — За да разчисти.

Хийт се обърна към нея.

— Толкова съжалявам, Тами. Знам какво преживяваш.

Лицето на Тами се сгърчи от болка.

— Откъде може да знаете какво преживявам? Или какво преживяват близките й? — Погледът й се стрелна към Руук. — Клоуи беше убита!

Хийт преглътна. Агонията на това момиче изведнъж изпълни собственото й тяло.

— Знам от опит — отговори тя и погледна в изпълнените с болка очи. — Знам още, че болката ще намалее и че ужасът никога не си отива.

Тами пребледня и сведе поглед към пода.

— Не мога да повярвам, че вече я няма — дрезгаво изрече тя.

Двете си размениха местата и Хийт изпроводи Тами чак до дъното на апартамента. Кухнята, нишата за хранене и холът представляваха едно просторно помещение. В двата края на тапицирания в светлосиво диван се виждаха възглавнички в синьо, бяло и сиво, а двата стола бяха в тон.

Хийт заобиколи дивана, за да мине покрай черната библиотека до едната стена. На двата рафта имаше най-вече учебници, няколко романа и купчина списания. Руук прекара, пръст по заглавията. „Сигурно търси нещо от Виктория Сейнт Клеър“ — каза си Хийт. Ентусиазмът му, когато видеше някъде своя книга, винаги я забавляваше. Тя също огледа гърбовете на книгите — разкази на ужаса, учебници по журналистика, нашумели заглавия на тема тероризъм, конспирации, частни училища и глобалното затопляне. Руук кимна одобрително.

— Повечето от мебелите са… бяха на Клоуи — каза Тами. — Тя обичаше всичко да изглежда така, както й харесва.

— Увличаше се по вътрешния дизайн, така ли? — попита Хийт.

— Абсолютно, докато на мен не ми е приоритет, едва успявам да си платя следването. Тя покриваше сметките и купуваше, каквото реши. Ще трябва да си намеря друга съквартирантка и да напазарувам на старо — тъжно каза тя.

„Още една причина да съжалява за смъртта на Клоуи“ — помисли си Хийт и разгледа скъпите мебели. Как така една студентка бе успяла да си ги позволи?

— Семейството й заможно ли беше?

— Не мисля — отговори Тами. — Техните са разделени, тя не общуваше с баща си. Има… Господи, имаше по-малък брат, така че едва ли са им оставали излишни пари, ако ме разбирате. Клоуи обаче не споделяше много за тези неща, така че всъщност не знам. Понякога просто се прибираше с нещо ново.

„Дали е печелела от извънредните си материали?“ — зачуди се Ники, а гласът на Тами пресекна и очите й отново се напълниха със сълзи.

— Ще ми липсва.

— Имаше ли приятел? — попита Руук и Хийт го изгледа предупредително. Тами Бъртън очевидно беше наясно, че трупът на Клоуи е бил открит в неговата къща и го подозираше. „С основание“ — помисли си Ники. Момичето нямаше причина да вярва, че гостуващият професор не е замесен в смъртта на приятелката й, а тя не искаше да загубят доверието му, което означаваше, че Руук трябва спешно да стане част от околния ландшафт.

Той наведе глава и отново насочи вниманието си към библиотеката, докато Хийт задаваше следващия си въпрос.

— Имаше ли? Приятел?

Тами поклати глава.

— Преди ходеше по срещи, но престана, прекалено заета беше. Направо се вманиачи, мислеше само за разследванията и за статиите си.

Нямала е приятел. Хийт задраска тази възможност от списъка в главата си и огледа снимките на рафтовете. Първата, която видя, беше на Тами с някакъв мъж горе-долу на нейните години.

— Това твоят приятел ли е?

Тами последва погледа й.

— Не, брат ми Тод — отвърна тя.

— Ами тази снимка? — попита Хийт и посочи една, поставена върху списанията. На нея Тами и Клоуи, облечени в бански на две части, вдигаха наздравица към апарата с чаши „Маргарита“ в ръце.

— Миналата година ходихме на почивка в Канкун — обясни Тами. — Тогава Клоуи беше много по-спокойна.

— Кога се вманиачи по работата си? — попита Ники.

— Не знам, преди около шест месеца. Не стана веднага, а с течение на времето.

Хийт си спомни думите на Тами, че влага всяка стотинка в образованието си.

— Сигурно ти е било трудно да спестиш пари за ваканция — коментира тя. — Скъпо е.

— Спестявах цяла вечност. Клоуи ми помогна малко — подсмръкна Тами и притисна поредната кърпичка към носа си. — Това беше най-хубавата почивка, на която съм била.

Хийт огледа и останалите снимки и накрая се спря на една групова. Пред сграда, която приличаше на университетския вестник, се бяха събрали около петнадесет души и Клоуи беше на първия ред. Не беше намръщена, но не се и усмихваше. Сред останалите лица Хийт разпозна една от младите жени, които бяха видели с Руук, когато се отбиха в редакцията. Майкъл Уортън, главният редактор, също стоеше от едната страна, но останалите не й бяха познати.