Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Явно.

Руук остави компютъра до себе си.

— Материалът, който е пишела Клоуи, положително има нещо общо със смъртта й.

— Понякога очевидният път всъщност не е верният. Може някой да е бил вманиачен по нея, може да я е следял някой бивш, който й има зъб. Съществуват много други възможности.

Руук изобщо не беше убеден в това.

— Ти не разбираш. Клоуи беше журналист .

— Ти си журналист и невинаги вървиш по следа.

— О, точно тук си в грешка, Хийт. Аз постоянно мисля за работата си. Ако в момента не пиша материал, значи обмислям идеи и наблюдавам всичко наоколо, докато ми хрумне нещо. Или чета статиите на други журналисти, за да шлифовам уменията си или да се запозная с други гледни точки. Просто невинаги говоря за това.

Ники предположи, че е напълно възможно в мислите му постоянно да се спотайва по някой материал. По същия начин тя непрекъснато мислеше за този или онзи случай.

— За теб го вярвам — каза тя, — но Клоуи беше студентка…

Той размаха пръст, за да я прекъсне.

— О, не, била е ловец на новини, това беше смисълът на живота й. Мислех си за спора им с Майкъл Уортън. Била е готова да загуби работата си в „Джърнъл“ заради този материал, което е повече от показателно. Не знам за какво става дума, но тя го е смятала за изключително важен. Което означава, че вероятно наистина е така. Което пък означава, че е напълно възможно някой да е решил да й попречи да го издаде. Може би не е била достатъчно дискретна и убиецът си е дал сметка, че ровичка наоколо, но възниква следният въпрос: ако наистина е вървяла по някаква следа, защо е криела от Майкъл Уортън? Той е главният редактор, ако статията е толкова важна, защо ще откаже да я публикува? — Очите на Руук проблеснаха и той доволно се усмихна. — Защото според мен Клоуи е тъчала на няколко стана.

Хийт зачака, но той не продължи, така че тя се облегна назад.

— Предавам се. Какво имаш предвид?

— Аха! — възкликна той с грейнало лице, сякаш току-що е направил някакво великолепно откритие. — Очаквах да попиташ. На няколко стана тъче журналист, който продава материалите си на много издания, без да е на щат.

Хийт не разбираше защо съпругът й толкова се вълнува.

— Добре, но тя е била на щат.

— Вярно, но нека да поиграем на „ами ако“. Аз ще започна.

Руук бе измислил тази игра наскоро — разследваха един случай и попаднаха в задънена улица. Тогава започнаха да си разменят въпроси, които започваха с „ами ако“ и така играта ги доведе до нова идея, даде им нова насока и накрая двамата разрешиха случая.

Очите му вече горяха. Най-щастлив беше, когато трябваше да мисли усилено.

— Ами ако Клоуи е смятала, че това е материалът на живота й?

— Ами ако е мислела, че ще предопредели кариерата й?

— Много добре — каза Руук. — Ами ако е решила, че иска да го предложи на по-голям вестник от „Камбрия джърнъл“?

— Ами ако се е опитала да го продаде другаде? — попита Хийт, без дори да е сигурна, че на журналистическото поприще се действа така.

Руук плесна с ръце и толкова я стресна, че тя подскочи.

— Именно! Открила е нещо и е решила, че „Джърнъл“ е твърде малък за мащаба му.

— Смяташ, че се е обърнала към други вестници.

Руук кимна.

— Тъчала е на няколко стана. Работела е в „Джърнъл“, но голямата статия не е била за там. — Той замълча за по-драматично и тихо изрече: — Разследвала е тайно.

Докато Ники обмисляше идеята, й хрумна нов въпрос.

— Ами ако с Майкъл не са се карали, защото той не иска да публикува статията, а защото Клоуи му е казала, че тя не е за него?

Руук скочи на крака.

— Добро хрумване!

Той сграбчи маркера и й го подаде, но Хийт поклати глава.

— Отстъпвам ти честта.

— Сигурна ли си? Обикновено никого не допускаш до дъската.

— Опитвам се да не стискам волана чак толкова силно каза тя.

Изглеждаше незначително, но като се отказа от дребните неща, които подреждаха живота й като следовател, бе успяла да създаде нов ред като капитан. Научи се да намира време за имейли, за доклади, за съвещания на „Полис плаза“ 1 и всичко останало, което вървеше с новата й длъжност. Беше се отказала и от белите дъски.

Руук махна капачката на маркера и записа два въпроса:

МАЙКЪЛ ИСКАЛ ЛИ Е СТАТИЯТА НА КЛОУИ?

КЛОУИ ОТКАЗАЛА ЛИ Е ДА МУ ДАДЕ СТАТИЯТА?

Той спря за миг, а после добави и трети:

НА НЯКОЛКО СТАНА ЛИ Е ТЪКАЛА?

Хийт се замисли.

— Значи теорията ни е, че ако е отказала да даде материала на Майкъл, значи някой друг е имал интерес, така ли?