Докато го разглеждаше, през ума й минаха три неща: какви бяха шансовете да се натъкне на мъж, когото не бе виждала повече от десет години, и то тук, в Камбрия, където на всичкото отгоре е било извършено убийство във временното жилище на съпруга й? Дали Иън щеше да съдейства, или да спъва неофициалното й разследване? Щеше ли да каже на Руук за миналото й с мъжа, който разследваше дали е замесен в убийството… и как Ники щеше да му обясни защо не му го е споменавала досега?
На първия въпрос не можеше да се отговори еднозначно, така че тя престана да мисли за него. С третия щеше да се занимае по-късно, тоест, оставаше вторият, чийто отговор щеше тепърва да установи.
— И аз съм изненадана — каза тя.
— Чувам, че си в Манхатън — каза той и тихо подсвирна.
После я поведе надолу по коридора, в посоката, от която се беше появил, към помещението, което се оказа тукашния еквивалент на общ офис. Тя по навик се огледа. Стаята беше по-малка и по-светла, отколкото в 20-то, защото прозорците бяха повече. Старата сграда, в която се помещаваше нейното управление, беше многоетажна, а конкретно в техния отдел имаше малко прозорци и мрачен интериор, който сякаш отразяваше общото настроение.
Иън заобиколи едно от няколкото бюра в офиса и й посочи стола от другата му страна. Тя седна и веднага си отбеляза колко е странно да се намира от другата страна на бюрото на разследващ полицай, особено когато той е не кой да е, а Иън Куули.
Той се облегна назад в стола си, скръсти ръце на гърдите си и замислено я огледа.
— Чух, че онзи Джеймисън Руук бил женен за следовател от Ню Йорк сити, но и през ум не ми мина, че може да си ти.
Тя и за миг не му хвана вяра. Руук беше потенциален заподозрян, тоест, първото нещо, което би направил един главен следовател, беше да го проучи подробно. В този случай бракът им с Руук щеше да излезе наяве без особени усилия. Освен това местните вестници и телевизионни канали бяха отразили сватбата им доста подробно благодарение на Маргарет Руук и любовта й към мелодрамата. След като получи благословията им, тя разпрати известия навсякъде и Ники си спомняше всяка дума.
ДЖЕЙМИСЪН АЛЕКЗАНДЪР РУУК, ЕДИНСТВЕН СИН
НА НОСИТЕЛКАТА НА НАГРАДАТА „ТОНИ“
АКТРИСА ОТ БРОДУЕЙ МАРГАРЕТ РУУК, ЩЕ СЕ ОЖЕНИ
ЗА НИКИ ХИЙТ, ДЪЩЕРЯ НА СИНТИЯ И ДЖЕФ ХИЙТ.
СВАТБАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ В ЦЪРКВАТА
В МАРТАС ВИНИЪРД В ТРИ СЛЕДОБЕД,
СЛЕД КОЕТО ЩЕ ИМА ПРИЕМ. НОВОБРАЧНАТА ДВОЙКА
ЩЕ ПРЕКАРА МЕДЕНИЯ СИ МЕСЕЦ В ЕВРОПА.
— Откога си в тукашната полиция? — попита Ники, пренебрегвайки очевидната лъжа на Иън, а той преплете пръсти и вдигна очи към тавана, докато безмълвно броеше.
Тя се засмя.
— Май откакто аз постъпих в 20-то.
— Постъпих тук след академията, после поработих малко в Хобокен. Постоянно ме теглеше насам и тъй като сега съм началник на полицията, вероятно никога няма да напусна. Това място е малко встрани от утъпкания път, но кълна се, влиза ти под кожата — каза той с поглед, който казваше, че Камбрия не е единственото нещо, което му е влязло под кожата. — Ти от завършването ли си в Манхатън?
— Да, все в 20-то.
— И сега си…
Той замълча, за да й позволи да довърши.
— Капитан.
— Капитан Хийт — изрече той, сякаш за да изпробва фразата. После пак подсвирна. — Това е голямо постижение, Ник.
Тя настръхна, щом чу познатия прякор. Хората, с които бе достатъчно близка, за да я наричат така, се брояха на пръстите на една ръка и Иън Куули не беше един от тях. Дотук с общите приказки.
— Може ли да ми кажеш как върви разследването на убийството на Клоуи Мастърсън?
Той очевидно усети промяната — ръцете му останаха скръстени, а пръстите преплетени, но тялото му се скова. Даваше си сметка, че разходката по алеята на спомените е приключила и отвърна подобаващо.
— Бих желал, но леко си излязла от юрисдикцията си, капитане. Да не говорим, че разпитах мъжа ти във връзка с убийството.
Тя се напрегна, но си наложи гласът й да остане спокоен и небрежен.
— Да. Съпру… Руук очевидно е доста разстроен. Искам просто да помогна. За да не се тревожи толкова, нали разбираш.
— Разпитах господин Руук — каза Иън. — Има защо да се тревожи.
Хийт преглътна.
— Защо го казваш? Невинен е.
Досега изражението му беше благо, но след този въпрос той опря длани на бюрото си и се наведе напред.
— Положително си даваш сметка какво е положението. Студентка по журналистика е била открита мъртва. Гола, в леглото на съпруга ти. Това не предвещава нищо добро за него.
Читать дальше