Ричард Касъл - Разбиваща жега

— С други думи, няма за какво да е бил убит — обади се Очоа.

— Но е убит, тоест, има нещо скрито-покрито. Явно е имал някаква тайна, просто още не знаем каква е.

— Пари откри нещо — каза Очоа.

Освен най-добра приятелка на Хийт, Лорън Пари беше и най-компетентният патоанатом, с когото беше работила. Приятелството им се беше развило бавно. Лорън прекарваше повечето си време с мъртъвци, а Ники — в мисли за тях. По тази причина и двете бяха извънредно предпазливи, когато ставаше дума за по-близки отношения с живите. С лечение на времето обаче техните еволюираха и постепенно всяка осъзна, че другата е „неин човек“. Лорън кумува на Ники на сватбата й с Руук и когато чу Очоа да споменава името й, на нея и се прииска приятелката й да беше при нея, за да поговорят за Иън и за ситуацията, в която се намираше. Това обаче трябваше да почака.

— Нищо разтърсващо — продължи Мигел. — Удавил се е, лова го знаехме. В организма няма следи от алкохол, което се връзва с онова, което ни казаха близките и познатите му.

— Чист като сълза — обади се Роули.

— Нещо ново за тримата заподозрени, които е видяла свидетелката?

— Нищо — отговори Очоа. — Все едно търсим игла в копа сено, но остават още едно-две неща, които ще проучим.

Хийт кимна доволно. Имаше вяра в Роуч — ако някой беше в състояние да стигне до дъното на сложна ситуация, това бяха те.

— Дръжте ме в течение — каза тя и се върна при собствените си игла и копа сено.

Ники се върна в хотела по обиколния път. Отчасти не беше умишлено — поради разположението на улиците в Камбрия доста пъти се отклони и пропусна няколко завоя, дори с включен GPS. Другата, съзнателна причина да избере по-дълъг маршрут обаче беше, че така си осигури време да помисли. Като цяло се стараеше да размишлява над миналото колкото се може по-малко — важни бяха единствено сегашният момент и бъдещето. След срещата с Иън Куули обаче трябваше да обмисли и настоящето, и миналото и да разреши конфликта между тях.

Това, че разследването се ръководи от бившия й съпруг, за който настоящият й съпруг дори не подозира, усложняваше нещата, както и собственото й разследване. Не можеше да си позволи да враждува с Иън. Той бе получил възможност да постъпи правилно и да й помогне, но не се възползва. Ако изникнеше и втора, трябваше да го убеди да предпочете да й окаже съдействие.

Истината беше, че без помощта му двамата с Руук трябваше да се оправят сами, без никакви ресурси, което не вещаеше нищо добро за разследването, което трябваше да проведат. Хийт не биваше да се поддаде на страха. Дори теоретичната възможност да обвинят съпруга й в убийството на Клоуи беше немислима, а ако го осъдеха… Не знаеше какво би правила тогава. Руук зад решетките? И за миг не се съмняваше, че сам би се напъхал в затвор със строг режим, за да напише експозе, но да влезе, след като го обявят за убиец? Щеше ли да преживее това? Самата мисъл я хвърляше в паника, но тя нямаше да й се поддаде. След години работа в полицията се беше научила да дели нещата, просто да изключва емоциите си и направи точно това. Не можеше да си позволи да се тревожи какво би станало, ако не успееха.

Върна се в апартамента и откри Руук бясно да печата на лаптопа си, излегнат на дивана.

— Статия ли пишеш? — попита го тя.

— Описвам какво се случва, докато разследваме. Обичам всичко да ми е в хронологичен ред, както знаеш.

Знаеше го отлично. В кабинета му имаше цял шкаф, пълен с хроники.

— Това ме накара да се запитам — продължи той — дали и Клоуи си е водела хроника. Дневник, може би?

Това беше напълно възможно. Самата Хийт години наред бе водила дневник по съвет на един от психоаналитиците, които започна да посещава след смъртта на майка си. Когато записваше емоциите си, те ставаха материални. Истински. Оказа се, че да ги изкара на хартия е истински катарзис. Не облекчаваше болката, но я пренасочваше.

Изведнъж Руук вдигна поглед към нея.

— Какво стана в управлението?

— Там няма да ни помогнат — отговори тя. — Полицейският началник не беше склонен да сподели каквато и да било информация.

— Ами „почеши ме по гърба, за да те почеша аз“? С това какво стана?

— В полицията в Камбрия явно не става така.

— Нямаме нужда от тях — заяви Руук.

Ники знаеше, че той само се преструва и го прави и заради двамата.

— Така е, но щяха да ни бъдат от полза.

— Явно ще трябва да покажеш колко струваш без бази данни и помощ от „Събиране на улики“.