Ричард Касъл - Разбиваща жега

Изборът му на думи я накараха да настръхне.

— Много картинно го описа, благодаря ти.

— Такива са фактите — каза той. — Съпругът ти е загазил, Ники. На твое място щях да стоя при него, преди нещата да се влошат.

Тя не му позволи да я уплаши.

— С какво разполагате?

Той поклати глава.

— Това е активно разследване. Не мога да…

— Разбира се, че можеш. Въпрос на колегиалност, хайде.

— При нормални обстоятелства може би, но той ти е съпруг. Твърде лично е, за да можеш да останеш обективна.

Тя с усилие си наложи да остане спокойна и, напълно преодоляла съмненията си относно Руук, се наведе напред, както бе направил Куули.

— Всъщност това още по-силно ме мотивира да стигна до истината.

— Предубедена си — каза той.

— Иън, ти не ме познаваш…

— Разбира се, че те познавам…

Тя размаха показалец насреща му и присви очи.

— Не. Онази Ники Хийт, която познаваш, беше смачкана.

Сега съм друг човек, на първо място следовател. Следвам уликите дотам, където водят, но освен това съм абсолютно сигурна, че Руук не е имал нищо общо със смъртта на онова момиче.

Иън отново се облегна назад и кръстоса крака.

— Виждаш ли, тъкмо там е проблемът. В сърцето си знаеш, че не е бил той. Ами ако следите ти подскажат обратното? Пътищата се разделят, няма да се пресекат в гората.

Тя извъртя очи. Иън се беше опитал да цитира Робърт Фрост.

— Любимото ми стихотворение. Помниш като слон.

— Съвсем вярно.

Тя отново имитира езика на тялото му, като се отпусна и кръстоса крак връз крак.

— Там, където ти виждаш пътища, които се разделят, аз виждам мъж, който не е виновен и може да загуби всичко.

— А ето това изречение ми прилича на сериозен конфликт на интереси. Пак ще ти го повторя, Ник. Няма как да бъдеш обективна.

— Аз съм следовател. Работата ми е да бъда обективна. Разговорът им подчерта този факт, но освен това бетонира увереността й, че Руук е невинен.

— Забравяш, че навремето те познавах доста добре. От опит знаеш, че приемаш всичко лично.

За пореден път мистерията Синтия Хийт изригна в паметта й като горещ извор.

— Майка ми умря в ръцете ми, това беше лично. Сега е друго.

— Ако е виновен, съпругът ти няма да се върне от оня свят.

— Ако ми позволиш да ти помагам, няма да се стигне дотам.

Той се засегна.

— Защо? Защото малък участък като нашия не би могъл да разкрие сложен случай като този?

— Не казах това, не ми слагай думи в устата.

— Отдръпни се и ме остави да си върша работата.

Тя обмисли следващия си ход. Можеше да притисне Иън или да го остави да спечели, поне този път. Наистина нямаше избор — ако го притиснеше, само щеше да влоши нещата. Трябваше да бие отбой, да обмисли пак положението и да се върне, когато би могла да му предложи нещо.

Ники вдигна телефона и отговори с кратко „Хийт“.

— Ало, капитане, как е в Тимбукту?

След разговора с Иън й идваше да блъска глава в стената и гласът на Мигел Очоа беше добре дошъл. Разсейваше я.

— Не особено добре — отговори тя. — От местната полиция току-що ми тръшнаха вратата.

— Ха. Нищо ли няма да ти кажат?

Хийт поклати глава. Самата тя още не можеше да повярва.

— Нито думичка.

Не можа да скрие раздразнението си, а отсреща Очоа замълча за миг, преди да попита:

— Руук как е? Държи ли се?

— Мисля, че още не си е дал сметка колко сериозно е положението. Не знам какво мислят ченгетата, той определено ги интересува, но дотам. Липсва мотив.

— Има ли алиби?

Това беше един от първите въпроси, които беше задала на Руук, но отговорът не й помогна.

— Без доклада на патоанатома не е ясен часът на смъртта, тоест, не сме сигурни. Изнасял е лекция в университета, но след това си е тръгнал сам и е потеглил към къщата си. Тогава я е открил. Преди лекцията е бил в някакво кафене.

— Местните опитали ли са се да потвърдят това?

Тя раздразнено прокара пръсти през косата си.

— Нямам представа. Оставих главния следовател за малко на мира, преди да се пробвам пак.

— И какъв е планът ти? — попита Очоа.

— Отивам да говоря със съквартирантката. Какво става там, нещо ново за случая Чин?

— За него се обаждам.

Господи, дано новините да бяха добри.

— На спийкър си, капитане — каза Очоа. — И Роули е тук.

Другата половина от Роуч я поздрави и започна да изброява новините относно случая на „Линкълн плаза“.

— От жертвата не излязоха никакви улики, проверихме всички следи и нищо. Няма приятелка, със съквартиранта му са се разбирали, не е взимал наркотици, обичал е родителите си и те са го обичали. Бил е резервиран. Не обикалял от купон на купон, но и не бил отшелник.