Ричард Касъл - Разбиваща жега

— А ако не е имала късмет, няма да излезе — довърши тя и се втренчи в неясната информация на бялата дъска.

Раздразнението й се усилваше. Проклетият Иън Куули! Защо не искаше да й съдейства? Руук последва погледа й и явно си спомни нещо, защото внезапно скочи и извади стандартна снимка на Клоуи Мастърсън от кожената чантичка, която лежеше на стола до тях.

— Имам подарък за теб — заяви той.

— Откъде я намери? — попита Хийт, взе я от ръката му заедно с магнитчетата, които й предлагаше, и закачи портрета на Клоуи на дъската.

— Журналист съм, имам си ресурси — отговори той и почука с пръст по слепоочието си, а тя се извърна към него.

— Може ли малко по-конкретно?

— Един журналист никога не издава източниците си, Хийт. Наясно си с това.

Тя повдигна укорително вежда, а той въздъхна с престорено примирение. Пак флиртуваше.

— Господи, страшно умееш да се пазариш, Хийт. Добре, ще ти кажа.

— Знаех си — ухили се тя.

— Писах в „Джърнъл“ и помолих да ми пратят служебна снимка на Клоуи. Веднага ми услужиха и щом я получих, я разпечатах.

Докато обточените с кехлибар кафяви ириси на Клоуи се взираха в нея от бялата дъска, гърлото й се стегна. Със или без съдействието на местните власти двамата с Руук щяха да разкрият кой е виновен за смъртта й.

В главата на Хийт се въртяха много мисли, но тя се спря на първата нощ, която бе прекарала с Руук. Манхатън изгаряше от непоносима жега, в целия град нямаше ток. Той ясно й беше показал, че я харесва още щом започна да я придружава и когато се появи пред апартамента й онази нощ (за да я пази!), тя реагира още щом чу звук зад гърба си и усети нечия ръка на рамото си. Инстинктите й се задействаха, Хийт се завъртя и хубавичко го изрита в челюстта. Същата вечер бяха седнали да изпият по една маргарита, а после тя го отведе в леглото си. Не знаеше какво точно е очаквала, но Руук се оказа съвсем различен от предишните й любовници. Беше игрив, енергичен, внимателен и така събуди и у нея отдавна забравена игривост. Независимо дали й наливаше чаша вино след тежък ден, пълнеше ваната или й намираше бяла дъска, колкото и странно да беше, той винаги знаеше точно какво й е нужно.

— Много добре, Джейми — каза тя и го дръпна на леглото.

Апартаменти „Мейпъл вилидж“, където Клоуи Мастърсън бе живяла заедно с Тами Бъртън, ни най-малко не отговаряха на очакванията на Хийт.

— Изглежда доста по-скъпо, отколкото си мислех — коментира тя, докато наближаваха червеникавата тухлена сграда.

— Въпрос на родители — каза Руук, а думите дойдоха като ехо на нейните мисли.

Намериха апартамента и почукаха, после пак. Руук вдигна ръка, за да опита още веднъж, но тогава вратата рязко се отвори и той залитна напред, а Хийт протегна ръка да го задържи. После двамата вдигнаха очи и видяха млада жена, за която Ники реши, че е Тами Бъртън. Очите й бяха зачервени, бузите — хлътнали. Тя притискаше кутия с хартиени кърпички до стомаха си, а по намачканата сива памучна пижама и кървящите кожички около ноктите й си личеше, че страда.

Хийт показа значката си.

— Тами Бъртън? — Момичето кимна. — Аз съм следовател Ники Хийт — представи се тя, пренебрегвайки титлата капитан. — Това е господин Руук. Имаме няколко въпроса за Клоуи Мастърсън. — Хийт надзърна зад рамото на Тами. — Може ли да влезем?

Младата жена си избърса носа с опакото на ръката и хвърли кос поглед към Руук. Колебаеше се, в очите й се надигна недоверие. Очевидно беше разпознала името му.

— Може ли пак да видя значката ви? — попита тя с треперещ глас.

— Разбира се — усмихна й се Хийт.

Рядко се случваше някой да поиска да я огледа отблизо. Обикновено стигаше просто да я покаже за части от секундата, както по филмите, за да спечели доверието на хората, и простичкият въпрос на Тами веднага й спечели няколко червени точки.

Хийт протегна значката си, а Тами се наведе напред и пред лицето й паднаха кичури тъмна коса, като завеси от мъниста пред врата. Тя кимна, удовлетворена. Не че би разбрала, ако значката беше фалшива, но поне беше попитала, за разлика от повечето хора. Отмести се, пусна ги да влязат и затвори, а ключалката шумно изщрака.

— Направо — обади се тя зад гърбовете им. — Дневната е вдясно.

Руук водеше, а Хийт го следваше. Първата врата вдясно бе широко отворена. Това беше първата спалня. Чаршафите бяха омачкани, а тежката кувертюра — надиплена по пода. Покритият с мокет под бе осеян с дрехи на купчини. „Чисти и мръсни“ — предположи Хийт. На нощната масичка, която и без друго бе отрупана с вещи (нощна лампа, чаши и бог знае още какво) едва-едва се крепеше кула от книги. Нямаше време да различи повече подробности, но съквартирантката, която живееше в тази стая, очевидно не държеше на добрата организация. Следващата врата беше притворена, но недостатъчно, за да зърне нещо.