Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Трябва да сграбчим момента, Ник.

— Трябва — съгласи се Хийт.

Отлично разбираше намеренията му — тя също се нуждаеше от него, несигурното им положение я беше изплашило. Имаше нужда да го усети, да го вкуси и да го докосне, но първо трябваше да си свършат работата.

Хийт нежно го отблъсна.

— След като свършим всичко останало.

Той се изправи и сурово привлекателното му лице стана мрачно.

— Хайде тогава. С какво да започнем, капитане?

— Виж дали ще откриеш нещо за материала на Клоуи, което е убягнало на полицията. Бележки върху късче хартия, име на източник — каквото и да е, стига да ни помогне да разберем за какво е бил.

През следващите десет минути двамата преровиха и последния сантиметър от стаята на Клоуи. Точно както подозираше Хийт, тя беше много подредена — за разлика от спалнята на Тами, където леглото не беше оправено, книгите заплашваха да се срутят, а по пода бяха пръснати дрехи, тук цареше съвършен ред. Дрехите в гардероба бяха сортирани по цвят, а книгите — наредени с гърба навън и организирани по жанр: учебници, научнопопулярна литература и съвсем мъничко художествена. Обувките бяха строени като войници, а бельото, тениските, клиновете и останалите дрехи — перфектно сгънати по чекмеджетата.

Хийт отвори това на нощното шкафче и го прерови. Под маската за спане и разпръснатите червила и химикалки се криеше малко тефтерче. Тя го извади и прелисти страниците му, изпълнени с най-различни скици и драсканици. Очи, носове, устни, пера, квадрати, кръгове и триъгълници, някои в две измерения, други — в три, със светлосенки. В един от квадратите имаше око, в един от триъгълниците — устни. Клоуи беше разбъркала рисунките, сякаш за да види коя част къде подхожда.

— Виж това — каза тя и подаде тефтерчето на Руук.

— Не е зле — каза той, докато го прелистваше също като нея.

Ники бавно се обърна.

— Не виждам други рисунки или скици, нито моливи или бои.

— Хората си драскат, Хийт.

— Вярно — призна тя. Нещо в скиците я притесняваше, но тя върна бележника на мястото му.

Продължиха да тършуват из стаята още петнадесет минути, но накрая Ники се отказа. Клоуи не просто не беше оставила никакви следи за статията си. Беше се постарала да няма такива, което подсказа на Ники най-важното: че младата жена е разбирала, че разследванията й може да я изложат на опасност.

Ники не се церемонеше, когато вдигаше телефона и неизменно отговаряше само с едно кратко „Хийт“.

— Ник!

Гласът на Иън беше последният, който очакваше да чуе от другата страна. През ума й преминаха няколко сценария: обаждаше да й каже да напусне Камбрия, защото присъствието й не е желано; искаше да си говорят за едно време (макар че тя не можеше да си представи защо би желал да преразказват скъсването си); или се канеше да й съобщи нещо, което би могло да й бъде от полза.

— Иън.

Между тях надвисна продължително мълчане, но накрая тя проговори отново:

— Какво мога да направя за теб?

Той прочисти гърлото си.

— Виж, аз, ъ-ъ…

Тя познаваше този тон и разбра, че се обажда, за да се извини, че се е държал като магаре. Можеше да го улесни, но вместо това замълча и го остави да се изпоти.

— Аз, ъ-ъ…

— Какво има, Иън? — смили се накрая Хийт.

— След като си тръгна от управлението, помислих и, ами, нямаме нищо против да помагаш с разследването на случая Мастърсън.

Този развой на събитията я изненада.

— Така ли? И кои сте вие?

— Ами, кметът.

В началото Иън звучеше плахо, сякаш му беше трудно да обясни за какво се обажда. Открай време не обичаше да се извинява, но сега, доловил враждебна нотка в гласа й, сякаш леко се възмути.

— Благодари му…

— Жена е — поправи я той.

— Благодари й от мое име.

— Ники, да оставим глупостите. Кметът иска да работим заедно. Аз съм началник на полицията и искам да разреша случая. Поговорихме и тя смята, че опитът ти като следовател от отдел „Убийства“ ще ни помогне да приключим по-бързо.

— Ами фактът, че Руук е мой съпруг?

Той замълча, преди да отговори, сякаш претегляше думите си.

— Не мога да го извадя от списъка със заподозрените. Момичето е било у тях, той е намерил трупа. Явно има връзка. Ако нищо не знае, защо са я убили там? Това е голямото неизвестно. Знам, че искаш да му повярваш, но няма как да го пренебрегнем.

Колкото и да искаше, Хийт знаеше, че не може да спори с това. Ако беше на мястото на Иън, щеше да разсъждава по същия начин.

— Знам, че искаш да участваш, така че ще мина направо на въпроса. Оказва се, че бащата на Клоуи Мастърсън е завършил нашия университет.