Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Тя беше чудесно момиче. Още не мога да възприема станалото. Съвсем наскоро я открих отново, а сега я няма…

Крисчън Фоти градеше сюжет, който да го освободи от отговорност, така че Хийт реши да се намеси:

— Не вие сте я открили. Тя е открила вас.

— Предполагам, че е така.

— Няма нужда да предполагате, такава е истината — притисна го тя, доверявайки се на инстинктите си. — Дала си е сметка, че сте тук и ви е потърсила, нали?

— Да.

— Разстроена ли беше заради това че толкова години не сте я потърсили?

— Нито веднъж не каза такова нещо.

Хийт го погледна изпитателно. Искрена ли беше мъката му? Пукаше ли му изобщо, че Клоуи се е върнала в живота му? Не беше лесно да прецени, нито беше сигурна, че му вярва.

Иън почука по тефтера с върха на химикалката си.

— Значи Клоуи се е свързала с вас, разговаряли сте редовно и сега тя е мъртва. Това ли е в най-общи линии?

Фоти стисна очи и замълча, но накрая отговори на началника на полицията:

— Предполагам.

Иън затвори тефтера и го пъхна в джоба си.

— Просто трагично.

Гръбнакът на Фоти се скова и той се вкопчи в страничните облегалки на стола, на който седеше.

— Прав сте, полицай Куули. Наистина е трагично. Лесно ви е да ме съдите и имате право, не я познавах отдавна, но тя беше моя дъщеря. Дъщеря!

Иън отвори уста, но Хийт се обади, преди да е успял да провали разпита.

— За какво си говорехте, господин Фоти? — попита тя. — След като Клоуи ви откри, двамата как се сближихте?

Той прекара длан по темето си.

— Тя просто искаше да се вижда с мен.

— А вие ? Вие искахте ли да се виждате с нея ? — попита Иън, явно неспособен да се сдържи. — Защото доколкото мога да преценя от разпечатките, обикновено тя ви е звъняла. Запознат съм и със състоянието на финансите й. Имала е доста прилични спестявания, почти десет хиляди долара. Знаете ли за това?

Спестяванията на Клоуи бяха нещо, което Иън не беше споменал. Хийт си го записа и изведнъж мебелите в апартамента й, както и теорията на Руук за работата на парче, придобиха нов смисъл. Намекът на Иън беше, че може би Фоти е разбрал за парите на дъщеря си и е решил да се докопа до тях. Десет хиляди не е бог знае колко, но беше виждала хора да вършат глупости заради далеч по-малки суми.

Фоти се смая.

— Нямах представа, че е имала някакви пари.

Иън изсумтя насмешливо.

— Ама естествено — каза той, без да се налага да се преструва, че е разгневен. Притискаше бащата на Клоуи с всички сили, но без причина. Сякаш с Хийт се правеха на доброто и лошото ченге, само дето тя не желаеше да участва. Искаше да си поговори с Крисчън Фоти, без да го отблъсква, с надеждата, че ще научи нещо полезно, а Иън се държеше, сякаш човекът е убил собствената си дъщеря.

— Господин Фоти — каза Хийт, решена да олекоти натежалата от враждебност атмосфера, — Клоуи имаше ли някакви проблеми? Боеше ли се от някого?

Фоти избегна пронизващия поглед на Иън и се съсредоточи изцяло върху нея.

— Аз поне не знам такова нещо — отговори той. — Мислеше само за „материала“, върху който работеше.

Той вдигна ръце във въздуха и изобрази кавички, но не й се стори раздразнен. Не точно. Изведнъж зад Хийт се разнесе звук като от хлъзгане на дърво по паркет. Руук. Наложи си да го пренебрегне и насочи вниманието си към последните думи на Крисчън Фоти.

— Знаете ли за какво се отнасяше този материал?

— Нямам представа, и дума не обелваше за проучванията си.

По тона му личеше, че макар че не той е търсел дъщеря си, все пак е искал да научи повече за нея и за заниманията й.

— Искаше да говорим само за мен — продължи Фоти. — Опитах се, но не можах да изкопча нищо от нея. Каза ми няколко думи за детството си, за сина ми. Той нямал желание да ме види, така ми каза. Не спомена и дума за образованието си, нито за плановете си за бъдещето. Съквартирантката й се казва Трейси. Не, Тами. Един-два пъти стана дума за колегите й от университетския вестник, но не мисля, че някога е споменавала някого от тях по име. Беше заключила всичко в каса в главата си.

Иън се намеси с нов въпрос:

— Къде се виждахте?

— На различни места. Понякога у нас, понякога в ложата. На две пресечки оттук има закусвалня, понякога обядвахме там. Друг път тя се обаждаше и просто искаше да си говорим.

— За нещо конкретно ли? — попита Хийт.

Той поклати глава.

— Не. Понякога ми разказваше как е минал денят й, а аз й разказвах за моя. Понякога ме разпитваше за годините, през които бяхме разделени. Нищо конкретно, просто искаше да си говорим.