Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Религията и политиката не са добре дошли — каза й Руук.

— Не присъстват в разговорите ни — потвърди Холц.

— А тайното ръкостискане? — попита Иън с глас, напълно лишен от интерес. Просто се опитваше да се включи в разговора.

Холц се разсмя.

— Това е и вярно, и невярно. Действително имаме различни знаци и ръкостискания при среща с друг брат от ордена, но като цяло те не са тайни.

— Защо не допускате жени? — попита Хийт.

Холц не се поколеба да обясни и защити тази практика.

— Нашият орден е алегория. Представлява древния зидар, роля, която жените не са изпълнявали, поради което не са част от братството. Съществуват сестрински ложи, в които са добре дошли да членуват.

„Пф-ф-ф.“ Макар че „братята“ си бяха намерили повод, тази практика все така не й харесваше. Тъй наречената „инклузивност“ на ордена напълно изключваше нейния пол.

Щом излязоха от обредната зала, Руук се обърна към новия си най-добър приятел.

— Господин Холц — каза той и сложи ръка на гърдите си, — за мен беше истинска чест.

— За мен също, господин Руук. Добре дошъл сте при нас по всяко време.

Входната врата се отвори и вътре връхлетя някакъв мъж, който рязко спря, щом ги зърна.

— О, ъ-ъ, кои… Здравейте?

Холц се отдели от групата и отиде при новодошлия. Двамата се здрависаха, като всеки стисна предлакътника на другия. Определено приличаше на тайно ръкостискане.

— Това е Крисчън Фоти — каза им Холц, след което се обърна към Крис. — Дошли са заради дъщеря ти.

Пръв се обади Иън и извади значката си.

— Това е капитан Хийт, господин Фоти, а аз съм полицейски началник Куули.

Ники забеляза, че той отново пропусна да представи Руук, но не се намеси.

— Може да поговорите в кабинета ми — предложи господин Холц.

Без да каже дума, Крисчън Фоти ги поведе надолу по коридора срещу обредната зала и Хийт използва възможността да го огледа и запомни. Беше надхвърлил четиридесетте и оплешивяваше, но брадата му беше добре оформена и пясъчно кестенява като косите. Бузите му бяха зачервени, а очите подпухнали, сякаш под кожата на всяко се криеше прозрачна гъсеница. Хийт си каза, че сигурно не е спал от смъртта на дъщеря си насам. Чувството й беше добре познато — мрачният поглед, свитият стомах и задъхването, сякаш самото дишане изисква твърде голямо усилие. Може и да не беше познавал добре Клоуи, но смъртта й очевидно го беше потресла.

— Нито дума, Руук. Допуснах те само за да угодя на жена ти. Не ти вярвам, така че имай предвид, че те наблюдавам — дрезгаво прошепна Иън.

Руук се слиса, но бързо надяна маска на безразличие и го игнорира. Нямаше да позволи на Иън да го стресне, сигурна беше в това.

Четиримата влязоха в добре обзаведен офис. Голямата махагонова Г-образна маса и махагоновите рафтове заемаха почти цялата стена. От другата страна на бюрото се виждаха два стола с високи облегалки. Щом вратата се затвори, Иън избута Руук. Тясното пространство и присъствието на Крисчън Фоти сякаш го преобразиха и той сграбчи юздите. Разпитите бяха негова работа и той веднага се зае с нея.

— Господин Фоти, имаме няколко въпроса за дъщеря ви.

Фоти безжизнено се отпусна на единия стол, а Хийт се подпря на крайчеца на масивното бюро с отворен бележник в ръка. Иън избута втория стол настрани и се надвеси над Фоти, а Руук заобиколи бюрото, настани се на стола на Холц и се облегна назад, сякаш си беше у дома. Също като децата, той често пипаше и чупеше и Хийт го стрелна предупредително, след което отново насочи вниманието си към Фоти. Иън тъкмо го беше попитал дали е бил част от живота на дъщеря си, когато е била малка.

— С майка й не бяхме женени и нищо не се получи. Бяхме млади и аз ги напуснах, когато Чарли, синът ми, беше на няколко месеца. Тогава Клоуи беше на пет… може би почти на шест. — Фоти се хвана за главата. — Известно време бях перфектният баща за през уикенда.

— Но не задълго — довърши Иън, изричайки премълчаното.

— Съжалявам за това, наистина. Прибрах се у дома, завърших, намерих си работа, животът ме повлече. Това не е извинение, но…

— Точно това е — заяви Хийт. Не понасяше хора, които правят деца, но не са достатъчно зрели да постъпят отговорно спрямо тях.

Брадата на Фоти не можа да скрие треперенето на долната му устна.

— Нещата не се развиха така, както планирах.

— Разполагаме с разпечатките на Клоуи — каза Иън. — През последните няколко месеца често сте разговаряли.

Фоти кимна и устните му се извиха в скръбна усмивка.