Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Наистина ли?

— Разбира се. Постъпи съвсем правилно, като ни я донесе. Ще се погрижим — увери я той, но Ники имаше още един въпрос към нея:

— Джейда, Клоуи имаше ли компютър?

— Разбира се — кимна тя. — Носеше го постоянно със себе си.

— Онзи ден донесе ли го на йога?

— Беше под телефона. Когато си тръгна, го взе със себе си.

Хийт изруга под нос. Компютърът на Клоуи беше златното яйце, което им трябваше, както и единственото, което нямаше да могат да намерят.

— Защо е държала под ключ тетрадката, но не и компютъра си? — гласно се зачуди Руук, когато отново останаха сами. Джейда си беше тръгнала с по-лека стъпка, сякаш от раменете й се е смъкнало бреме, но тяхното все още си беше на мястото.

— Знаем, че се е страхувала. Смятала е, че е на косъм от някакво решаващо разкритие и естествено… — започна Хийт.

— … е решила да раздели тетрадката и компютъра, в случай че го откраднат — довърши мисълта й Руук. Това винаги я изпълваше с топлина. Точно в такива моменти ставаше ясно в какъв синхрон са, колко съвършено си пасват. Ако не се бяха натъкнали на гореща следа, щеше да го повали по гръб на секундата, но вместо това продължи мисловния си процес.

— Бягала е от страх. Знаела е, че трябва да предпази материала.

— И не говорим просто за тревога — каза Руук. — Знаела е, че е в непосредствена опасност. Иначе защо ще взима предпазни мерки?

Двамата разглеждаха записките на Клоуи почти цял час.

— Нямат никакъв смисъл — раздразнено заяви Хийт накрая.

Тетрадката беше пълна с информация, скици и размисли, но те не бяха и наполовина толкова добре организирани, колкото подхождаше на момиче, чиито апартамент и спалня бяха така добре подредени. Клоуи беше използвала съкращения и символи и ако имаха повече време, може и да успееха да ги дешифрират, но Хийт беше етично задължена да предаде записките в полицията.

— Ще трябва да я дадем на Иън — каза тя, а Руук безрадостно се засмя.

— Наистина ли смяташ, че бившият ти ще успее да разбере в какво се е забъркала Клоуи, след като ние не можем? — Хийт не отговори и той продължи: — Много репортери и журналисти си измислят собствена стенография. Помага им да си водят бележки бързо и освен това предпазва материалите и източниците им. Нейната система не е очевидна. Рисунки, букви и символи, по-скоро комбинация от трите. Освен ако полицейски началник Куули разполага със специалист, доста ще се забави, докато я разгадае.

Много следователи също използваха нещо като стенография. Точните и подробни записки бяха не по-малко важни в професията им, бързината също.

— Виж — Руук беше обърнал страницата и й сочеше към име, написано с вече познатия им прав почерк на Клоуи. — Това е име.

— Е. Олбрайт — прочете Хийт. — Дали е някой от Камбрия? Който има нещо общо с университета?

Руук посочи към стрелката, нарисувана от Клоуи. Върхът й беше точно до думите „юли, среща в кръчмата“ .

— Познато ми е. Дали не е някой редактор? — предположи Руук.

— Ако си прав, Е. Олбрайт може да е човекът, на когото е продала статията. Дали не работи в местния вестник? Или може би в някой голям, „Поуст“ или пък „Таймс“?

Руук отвори браузъра на телефона си и веднага потърси името в Гугъл. След секунда обърна дисплея към Хийт и й показа няколко Е. Олбрайт — неврохирург, генерален директор на компания, писател.

— Ха, я виж ти! — възкликна той и пръстът му замръзна над четвъртия резултат. — Ейприл Олбрайт. Възможно ли е?

— Редактор във „Фърст прес“?!

Действително, това беше изданието, с което Руук работеше най-често. Хийт би добавила още, че именно на това списание дължат началото на връзката си. Тя погледна към него.

— Не си ли чувал за нея?

— Погледни задната страница някой път, списъкът с редакторите е по-дълъг от ръката ми.

Тя беше научила достатъчно от Руук за вестникарската индустрия, за да е наясно, че там нищо не е просто, нищо не става бързо и за всяко нещо си има ред. Не беше много по-различно от бюрокрацията в полицията, така като се замислеше.

— Възможно ли е Клоуи да е пишела статия за „Фърст прес“?

Руук повдигна рамене.

— Разбира се, защо не? Определено е било на риск, била е още новак, но тази редакторка явно е харесала офертата.

Ники посочи към телефона на Руук точно когато той зареди указателя.

— Мислим еднакво — каза той. — Супер!

— По-късно обаче…

Тя повдигна вежди така, че да му подскаже, че има и по-интересни идеи и Руук веднага я разбра.