Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Да работим по-бързо, така че „по-късно“ да дойде по-скоро. Ще звънна на моя редактор — заяви той, набра номера и мина на спийкър, а докато слушаше, Хийт прелисти тетрадката още веднъж.

След като разказа за най-новия си проект и за разследването (тъй като новините за убити студентки се разпространяват бързо), Руук мина направо на въпроса.

— Познаваш ли Ейприл Олбрайт? Смятам, че е редактор в списанието.

Редакторката, която Руук наричаше Спарки, мелеше като картечница и Ники трябваше да се съсредоточи, за да улови всичко.

— Естествено, че я познавам, всички познавам. Тя е редактор-консултант, има се за голяма работа, защото удари кьоравото с няколко страхотни материала. Прекалено често работи на риск, което не ми харесва, аз предпочитам сигурните работи. Затова те харесвам, Руук. Между другото, как върви статията за Джон Ледженд? И какво всъщност става с онова криминално разследване? Няма начин да си въобразяват, че ти би убил жена, нали?

Руук една успя да вметне няколко думи, преди Спарки да премине към следващата тема.

— Хрумна ми една идея за теб. Всички са се смахнали по оня мюзикъл „Хамилтън“, нали така? Историята на Ню Йорк е гореща тема в момента. Да нямаме само един Таймс скуеър? Предлагам ти поредица. На три части, може и четири. Подробен поглед върху град, с чиято богата история много хора изобщо не са наясно.

Преди да продължи, Руук я прекъсна:

— Как мога да се свържа с Ейприл?

— С Ейприл?

— Олбрайт. Редактор-консултант.

— Ще ти пратя номера й. Трябва да затварям, скъпи. Драсни ми какво мислиш за идеята ми за Ню Йорк, става ли? Супер, мерси. Чао!

— Благодаря ти, Спарки — каза Руук, но тя беше затворила още преди той да изговори първата сричка.

Хийт се разсмя с глас.

— Виждам защо я наричаш Спарки 9 9 Искрица. — Бел. прев. .

— Неуморима е — каза той и вдигна телефона си. Беше получил есемес. — И си държи на думата! Обожавам тази жена.

Той веднага запамети номера, набра го и отново мина на спийкър. След няколко иззвънявания се включи гласовата поща.

— По дяволите — измърмори Хийт под нос, а Руук остави съобщение на Ейприл Олбрайт, в което я молеше да му се обади възможно най-скоро.

Малко по-късно пъхна тетрадката на Клоуи в чантата си, стисна я, сякаш беше прибрал в нея кюлче злато, и двамата потеглиха към колата в другия край на кампуса.

— Горката Джейда — каза Руук. — Ще има нужда от добър психотерапевт, иначе чувството за вина ще я изяде жива.

— Ей, какво лошо има да ходиш на психотерапевт? — каза Ники и си спомни собствените си посещения при покойния Лон Кинг. — Джейда ще се оправи.

Надяваше се да е права. Двамата завиха зад ъгъла и все още следваха алеята, която трябваше да ги отведе до паркинга, когато някой блъсна Хийт в гърба с такава сила, че двамата с Руук се пуснаха. Хийт падна, успявайки да се превърти и да омекоти приземяването си. С крайчеца на окото си видя, че Руук се обръща и залита в опит да се задържи на крака.

— Хийт! — изкрещя той.

— Добре съм.

Руук се строполи на земята — за разлика от съпругата си, той нямаше никакъв опит в грациозното падане. Вместо да спре да провери как са, човекът, който ги събори, префуча край тях като хала.

— Чантата ми! — извика Руук, щом се изправи. — Взе ми чантата!

Хийт скочи и хукна за части от секундата. Чу, че стъпалата на Руук трополят зад нея, посочи към храстите, които растяха край сградата, и му извика:

— Натам! Ще му пресечем пътя!

Звукът от стъпките му заглъхна, заменен от дишането й и блъскането на сърцето й. Ако Руук минеше през храстите до сградата, а тя последваше крадеца по петите, щяха да успеят да го пресрещнат и да приберат чантата на Руук и тетрадката на Клоуи.

Хийт не откъсваше очи от гърба му. Габаритите, височината, начинът, по който се движеше — сигурна беше, че е мъж, вероятно млад, ако се съдеше по лекотата, с която заобикаляше групичките студенти, които се разхождаха из кампуса. Качулката скриваше главата му и нямаше как да различи цвета на косите му. Искаше й се да огледа лицето му както трябва. Не знаеше защо и определено не можеше да го докаже, но беше кристално ясно, че е откраднал чантата на Руук заради записките на Клоуи. Което означаваше, че някой ги е видял, когато ги получиха от Джейда в аудиторията. Ники си спомни непознатия, който бе нарекъл Руук убиец пред всички. Спомни си и шумоленето, след като залата остана празна. Крадецът. Нямаше да му се размине!

Хийт се затича още по-бързо и започна да го настига.