Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Имам право да си почина, в края на краищата.

— Ръководите разследване, капитане, така че не е сега моментът. На „Полис плаза“ 1 са, как да го нарека, притеснени, че пренебрегвате задълженията си…

Обвинението беше нелепо, но Хийт успя да потисне рефлекса да го захапе за гърлото.

— Обясни ми, ако обичаш, как точно съм „пренебрегнала“ задълженията си.

Руук скочи на крака в мига, в който последните три думи излязоха от устата й.

— И за един-единствен миг не си пренебрегвала задълженията си! — дрезгаво й прошепна той. — „Пренебрегнала“?! Това е…

Той седна, щом Хийт вдигна ръка да го спре, но за пореден път отговорът му беше същият като нейния.

— Никога не съм пренебрегвала задълженията си. Никога. Съпругът ми е в положение, с което си пределно наясно, и се възползвам от заслужения си отпуск, за да му помогна.

— Това е чудесно, капитане, но началниците очакват да ви видят тук, лично, в понеделник сутринта.

— Нямам търпение — каза тя и затвори, преди Хамнър да успее да я ядоса с още някоя глупост.

— О, боже мой! — възкликна Руук миг по-късно и отново се изправи. Този път обаче вместо разгневен, изглеждаше смаян. Той прекара пръсти през косата си и закрачи напред-назад.

— Какво откри? — попита Хийт.

Съпругът й се върна до масата и побутна към нея един отворен бележник „Молескин“.

— Ето това е.

Тя го взе, прегледа го и очите й се разшириха.

— Това ли си разследвал през последната година от следването си?

Той се наведе над рамото й и тя усети топлия му дъх на шията си.

— Ето — повтори Руук, пресегна се и потупа страницата с показалец. — Ето за какво е пишела Клоуи.

Хийт се обърна и го погледна. Възможно ли беше в университета в Камбрия да има тайно общество и Клоуи Мастърсън да го е разследвала?

— Този „Тектон“ съществува, така ли?

— Тогава бях сигурен в това, но така и не се наканих да го докажа. Исках да се захвана със статията, но точно тогава от „Джентълмен куотърли“ купиха мой материал. Тогава това беше голяма работа, така че веднага зарязах тайното общество.

Хийт се облегна назад и започна да мисли на глас.

— Дори Клоуи да е знаела за групата „Тектон“ и се е опитвала да докаже съществуването й, защо това я е изложило на опасност? Какво толкова ужасно има в едно тайно университетско общество? Нима не се занимават най-вече с пиене и глупави ритуали, от които никой друг освен тях не се интересува?

— Невинаги. Има най-различни звена и нищо никога не е точно както изглежда.

Както винаги, Руук говореше тайнствено и без съмнение щеше да й разкаже някоя дълга, завързана история, преди да мине на въпроса.

— Давай — каза тя, макар че знаеше, че няма нужда да го подканва.

— Наричат се академични общества. Всичко обикновено е много сериозно, тържествено и напълно прозаично, мен ако питаш. Човек очаква повече оригиналност.

— Отклоняваш се от темата — каза Хийт и това беше достатъчно, за да го върне в пътя.

— Твърде много са, но пък изключително интересни. Членовете, посвещаванията, символите — всичко това се пази в дълбока тайна, единствено членовете са наясно. Още по-интересно е, когато напуснат университета. Зад създаването на обществото „Седем“, например, стои цяла легенда. Според нея в началото ставало дума само за осмина мъже, които се уговорили да играят карти, но уви, единият не се появил. Останалите седмина си основали общество. Ами „Гридирон“? Повечето общества имат университетски корени. Други, като „Седем“, например, пазят членовете си в тайна чак до смъртта им, а после ги разкриват, като оставят на гробовете им черен венец под формата на седмица. Венец от черни магнолии. — Руук удари доволно с ръка по масата. — Представяш ли си? Венец от черни магнолии! По-поетично от това здраве му кажи. Както казах, много общества са имат връзка с различни университети, както и помежду си. Като мрежа е. „Гридирон“ се помещава в университета в Джорджия. Смята се, че преди сто години първият му президент завършил „Йейл“ и станал член на „Череп и кости“. Чувала ли си за тях?

И да не беше, можеше да събере две и две.

— Йейл плюс тайно общество е равно на „Череп и кости“.

Руук й намигна.

— Много си умна, затова те обичам, Хийт.

— Казваш, че всяко общество си има собствен фолклор.

— Точно така и той е пълен с тайни. Например, според слуховете „Череп и кости“ имат нещо общо с убийството на Кенеди.

— На кой Кенеди?

— Джон Фицджералд — отговори той. — Хората разправят още, че имат пръст в създаването на атомната бомба.