Ричард Касъл - Разбиваща жега

Нито един от тях не се поколеба.

— Дадено, капитане — каза Очоа.

— Можем ли да помогнем с нещо? — попита Роули.

— Ето какво знаем. Клоуи Мастърсън е била последен курс. Обадила се на Руук няколко пъти, но той не успял да говори с нея, преди да я убият…

Очоа я спря.

— Ъ-ъ, капитане.

Тя го погледна в очакване да довърши.

— Говориш така, сякаш ще разследваш случая.

Тук нямаше никакво място за „сякаш“, „но“ или „ако“.

— Ще го разследвам.

— Камбрия не е в нашата юрисдикция.

— Давам си сметка за това, Мигел, но ако си мислиш, че ще оставя съдбата на съпруга ми, да не говорим за справедливостта, която заслужава жертвата, в ръцете на някакви неопитни университетски ченгета, много се лъжеш.

Очоа почеса прясно обръсната си глава.

— Руук къде е всъщност?

Роули повдигна вежда.

— В своята алма-матер.

— Сериозно, пич? — изхили се Очоа. — Това кой университет е?

И двамата се обърнаха към нея, но тя успя само да се втренчи в тях.

— Сериозно? Вие сте най-добрите следователи в 20-то, Руук говори за това от месеци, но вие не знаете къде се намира? Обръщате ли въобще внимание на околния свят?

Очоа почука с пръст по слепоочието си.

— Нямам нужда да си пълня главата с ненужна информация, а кой университет е завършил Джеймисън Руук определено е ненужна информация.

— Вече не е — каза Роули.

На Хийт й идваше да заблъска главата си в стената.

— Той е в университета в Камбрия. В провинцията. Поканиха го като гостуващ професор.

— Да, защото е спечелил оная награда… „Пулицър“.

— Две, спечелил е две награди „Пулицър“ — намеси се Роули, а Очоа повдигна рамене.

— Добре, значи са две, тоест, полага му се да обучава впечатлителни стажантки. Напълно логично.

— Вероятно може да ги научи на много неща — усмихна се Роули.

Очоа беше по-циничният в техния дует, докато Роули винаги се опитваше да представи нещата в положителна светлина. И двамата се стараеха да звучат небрежно, но истинските чувства бяха изписани на лицата им. И единият, и другият се опитваше да разбере какво се е случило. Хийт ги разбираше — не е лесно, когато работата се прибира у дома заедно с теб. И Очоа, и Роули бяха притъпили умишлено емоциите си, просто се справяха с това по различен начин. Въпреки всичко обаче когато се отнася за близък човек, става по-трудно да продължиш.

— И така, нататък — заяви тя. — Ето какво знаем.

В единия край на общия офис беше бялата дъска с данните за убийството на Джун Чин. От едната страна висяха снимки на площада, на басейна, на статуята и на трупа върху нея. Останалите факти и въпроси относно случая също се намираха там заедно със снимки на квартиранта на Джун, най-близките му приятели и майка му. Макар че бяха потънали до шия в това разследване, Хийт докара и втора дъска. Най-отгоре висеше снимка на Клоуи Мастърсън, а вляво от нея — снимка на Руук. От другата страна бе записано името на вестника, в който бе работила убитата, „Камбрия джърнъл“. Друго нямаше.

— В общи линии не знаем нищо — обобщи Очоа.

— Затова отивам в Камбрия, а вие оставате, за да разкриете случая Чин.

Роули беше спретнат мъж с добре подстригана коса, перфектно вързана вратовръзка и жакет, както и най-добрият техничар в 20-то управление.

— Ако имаш нужда от помощта ни, обади се — каза той.

— Абсолютно — включи се Очоа. — Ако Руук е загазил, може да разчита на нас.

Хийт преглътна внезапно заседналата на гърлото й буца. Тези двамата бяха част от семейството й и считаха Руук за част от своето.

— Най-доброто, което можете да направите, е да разберете какво се е случило с Джун.

— Разбрано — отговориха двамата в един глас.

— И, момчета? Благодаря ви.

Преди да тръгне, Хийт трябваше да ги разпита за случая, както и за останалите, които разследваха.

— Нещо ново? — попита ги тя.

— Нали знаеш, че не ни достигат хора, откакто Фелър падна — отговори Очоа.

Ден-два по-рано Фелър беше решил да смени няколко керемиди на покрива си в Бруклин и начинанието му не се бе увенчало с успех. Статистиката беше в негова полза — един приятел на Хийт, лекар от „Маунт Сайнай“, й беше споменал, че в двадесет процента от нараняванията при падане пациентът е бил покачен на стълба. Фелър си беше счупил едната ръка и заради натъртеното си ребро щеше да лежи известно време, но като цяло най-сериозно бе пострадала гордостта му.

— Провери ли телефона на Джун Чин и компютърната му активност? — обърна се Хийт към Роули.