Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Тук изникна малък проблем.

Стараеше се да звучи небрежно, сякаш се опитваше да подходи весело към ситуация, в която няма нищо забавно, но Ники изобщо не се хвана. Погледна към червените цифри, които будилникът й прожектираше върху тавана. 1:45. Подходящ час да си повикаш желаеща кандидатка за секс, ако си пиян мъж на двадесет и няколко или за да звъннеш на половинката си за пикантен разговор, ако си нощна птица. Руук обаче не попадаше в нито една от двете категории и Хийт се спря на няколко възможни обяснения за обаждането му. Беше направил някоя идиотщина, например да снима някого или нещо без разрешение и да се озове в местния дранголник; да се напие като глупак, да седне зад волана и да се озове… в местния дранголник. Или още по-лошо, да се блъсне челно в някое дърво.

Не, твърде предпазлив беше, за да си позволи което и да било от трите. Възможно беше да се е блъснал и без да е пил, но тя се отказа и от този вариант.

— Казвай — подкани го Хийт.

— Първо искам ясно да заявя, че нямам нищо общо. Опитват се да ме натопят.

Стомахът й се сви на топка.

— За какво да те натопят? — попита тя, макар че вече не беше убедена, че държи да чуе отговора.

— За убийство, Ник. Опитват се да ме натопят за убийство.

Отне й поне пет секунди да възприеме чутото.

— Убийство? В смисъл на „убийство“?

Той тежко въздъхна.

— Спомняш ли си Клоуи Мастърсън?

Как би могла да забрави младата запалена студентка по журналистика, с която се бяха запознали на церемонията по връчване на наградата „Нели Блай“?

— Разбира се, президентката на твоя фенклуб.

— Вече е бивша президентка на моя фенклуб. Защото е мъртва.

Хийт затвори очи, пое си дълбоко дъх, задържа го, преброи до пет и едва тогава издиша. Сърцето й блъскаше, а главата й пулсираше, но гласът й остана спокоен.

— Разкажи ми всичко, Руук — каза тя. — И нищичко не пропускай.

По всичко личеше, че Хийт и Руук не успяваха да прекарат дори няколко дни без усложнения, какво остава за целия си живот. Тя крачеше напред-назад из общия офис, спираше, прокарваше пръсти през косите си и мърмореше сама на себе си, а главата й все така се въртеше.

Щом влезе, Мигел Очоа я изгледа косо.

— Тази сутрин си изпреварила и петлите, капитане. Какво става?

Хийт дълго се беше чудила точно колко да сподели с Очоа и Роули и накрая реши, че не би могла да скрие истината от тях.

— Руук има неприятности — отговори тя.

— Какви неприятности?

Ники осъзнаваше, че изражението й е мрачно като настроението й.

— С убийство.

Очоа я погледна и присви едното си око, видимо слисан.

— Още няма и седмица, откакто замина, и вече се натъкна на убийство?!

— „Натъкнал“ не е точната дума.

Някак си успя да потисне несигурността, която я обземаше. Обичаше Джеймисън Руук, имаше му доверие — откъде се бяха взели тези съмнения?

Очоа скръсти едрите си ръце на гърдите.

— И каква е точната дума?

Ники не мислеше, че съществува дума, която би могла да опише било онова, което й бе разказал съпругът й, било мислите, които се блъскаха в главата й оттогава насам. При тях дойде Шон Роули, половинката на Очоа, и внимателно огледа лицата им.

— Какво пропуснах?

Вместо Хийт отговори Мигел:

— Става дума за Руук и някакво убийство.

— Няма и седмица, откакто замина, как стават тия работи? — попита Роули и потвърди, че двамата с Очоа всъщност са един човек. Прякорът „Роуч“ им подхождаше идеално.

— „Натъкнал“ не е точната дума, пич — каза Очоа, сякаш току-що не беше задал същия въпрос на Ники.

— И каква е точната дума?

Целият разговор беше déjà vu 1 1 От френски „вече видяно“. — Бел.прев. .

— Няма такава, момчета — сопна се тя. — Има мъртва жена, която за съжаление е била открита в леглото на Руук.

Очоа пъхна показалец в ухото си, сякаш беше пълно с вода и той се опитваше да я изтръска.

— Я пак?!

Роули невярващо зяпна.

— В леглото му?!

Шокът действително беше голям, но беше време да преминат нататък.

— Да, да, убитото момиче е било в леглото на съпруга ми. Сега може ли да се съсредоточим?

Видя ги как се спогледаха. Бяха типични мъже, за които жена в леглото на друг мъж можеше да означава само едно, но грешаха. Руук беше… Руук. Обичаше я с цялото си същество. Старо клише, да, но вярно. Тя имаше доверие на съпруга си, който я беше уверил, че между него и Клоуи Мастърсън не е имало нищо. Че са го натопили, и тя му вярваше.

— На шефовете няма да им хареса, но ще взема няколко дни отпуск, за да отида там — заяви тя. — Това значи, че вие тук ще имате още повече работа. Искам да се справите, момчета. Трябва да разрешим случая Джун Чин.