Ричард Касъл - Разбиваща жега

От никого не би поискала подобна жертва, но това, че Руук я беше направил, винаги щеше да я кара да се чувства виновна.

Той се ухили без капка стеснение.

— Да, нали?

Наведе се да я целуне и тя му позволи, но само за кратко. — Спокойно, тигре. Трябва да разкрием убиеца.

— Съвсем вярно.

Той вдигна пак багажа й и я поведе към фоайето на хотела. На рецепцията ги посрещнаха двама души със сака, единият — мъж на средна възраст, а другият — жена на около двадесет и пет години. Цялото помещение беше облицовано с тъмна дървесина, от основата на плота до панелите на стените и ниските масички пред диваните с кожена тапицерия в луксозния салон. Хотелът не беше „Риц“, но си го биваше.

Не се бяха виждали от почти десет дни. Десет дни, през които съпругът й не я беше прегръщал. Щом влязоха в асансьора, раздялата породи почти осезаемо напрежение помежду им. За щастие жената, която се возеше с тях, нищо не забеляза. Докато Хийт наблюдаваше мъжа си, връхчето на езика й се подаде между зъбите. Руук отстъпи назад, за да е сигурен, че напълно е излязъл от полезрението на спътницата им, и Ники последва примера му. Застанаха един до друг, мълчаливо втренчени в копчетата на асансьора, които светваха на всеки етаж.

Пръстите му намериха нейните, той я притегли малко по-наблизо, застана зад нея, отметна косата й и се наведе да я целуне по тила. В същото време другата му ръка се плъзна между копчетата на ризата й. Хийт си пое дъх, успя да заглуши стона, който се надигна в гърлото й, отпусна се назад и се притисна към него. Тогава асансьорът забави ход и спря, а двамата с Руук замръзнаха. Щеше ли жената да се обърне и да види какво правеха? Дали отвън щяха да чакат и други хора, за да се качат?

Вратата се отвори, жената си взе куфара, излезе, без да погледне назад и зави надясно по коридора, който се оказа празен. Хийт и Руук не помръднаха, докато вратата отново е затвори и асансьорът потегли нагоре. В мига, в който той се раздвижи, пръстите на Руук затанцуваха по кожата й, а тя продължи да следи просветващите бутони. 25. 26. 27. Звънчето звънна, вратата се отвори и двамата буквално хукнаха към стаята на съпруга й. Той измъкна картата-ключ от джоба си и вдигна кода пред механизма в бравата. Ключалката изчатка и те влязоха, а куфарите останаха забравени на прага.

Напрежението в асансьора се превърна в трескаво, почти отчаяно безумие. Хийт изрита обувките си встрани, а Руук заподскача на един крак, за да свали едната си мокасина. По същия начин се отърва и от другата, после двамата припряно събуха панталоните си и докато той посягаше към гърба на ризата си, за да я дръпне през глава, Ники разкопча копчетата на блузата си и я съблече. Две секунди по-късно вече наваксваха пропуснатите възможности.

Отне им доста време да компенсират за десет дни, но накрая Руук се претърколи по гръб и шумно издиша, изтощен, но доволен.

— Радвам се да те видя, Хийт — каза той.

Гласът му пресекваше от умора и тя не можа да сдържи усмивката си. Обърна се на една страна и подпря глава на ръката си.

— И аз се радвам да те видя, Руук.

— Излязъл… съм… от форма — изрече той на пресекулки, а тя потупа с пръсти по гърдите му.

— Трябва да направим нещо по въпроса.

На Руук не му беше нужно повече. Хвана я за китката, подръпна я леко и тя го яхна, просто ей така.

— Сигурна ли си, че си готова за втори рунд? — попита той, като внезапно пак дишаше нормално. Хийт се притисна до него и игриво гризна долната му устна.

— Ти готов ли си?

Без капка усилие Руук я обърна на гръб. Сега той беше отгоре.

— Следовател Хийт, да не би да ме предизвиквате?

Тя изчака малко, за да му даде възможност да се отпусне и преди да е разбрал какво става, усука крак около бедрата му, подпря се на другия и се озова отгоре му. После пак го възседна.

— Стиска ли ти да приемеш предизвикателството ми?

Той въздъхна и устните му се извиха в тъй добре познатата й дяволски чаровна усмивка.

— Печелиш, капитане. Вземи ме.

Тя го послуша.

От двете страни на улицата, която в университета наричаха „Факултетската“, се редяха чудесно поддържани къщи от кафяви тухли. Пред всяка зеленееше квадратно дворче с размер на пощенска марка, а от двете страни на стълбите имаше двоен черен парапет. На някои от прозорците се виждаха сандъчета с цветя, а по стълбите на едната къща се стелеше разноцветен водопад от гераниуми, посадени в теракотени саксии.

— Оказа се, че Рей Ламонт познава почти всички — каза Руук. — Използва връзките си и ми уреди една от най-хубавите къщи в града. Всъщност може да е бил Сондърс. Както и да е, старите ми университетски другари ми услужиха и това се обърна срещу мен по най-ужасния възможен начин.