Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Къде лежеше? — попита Хийт, забелязала нещо необичайно.

— Какво имаш предвид?

— Изглеждаше ли така, сякаш спи, с глава на възглавницата?

— О. Да — той извади телефона от джоба си. — Имам снимка.

Тя се вторачи в него.

— Имаш снимка…?

— Знаех, че ще искаш да видиш…

Тя му хвърли поглед, който казваше: „Сигурно ме занасяш.“

— Не можа ли да ми го споменеш по-рано?

— Споменавам ти го сега, докато стоим до леглото, в което я намерих. Моментът ми се стори подходящ.

Понякога Руук я влудяваше. Тя протегна ръка.

— Дай да видя.

Той отвори снимките и преди да й го подаде, зареди онази, която търсеше. После застана до нея, докато тя я разглеждаше. Очите на Клоуи Мастърсън бяха затворени. Чаршафът и кувертюрата бяха дръпнати почти до брадичката й, но ако се съдеше по очертанията на фигурата й под тях, ръцете бяха до тялото, а краката — събрани.

— Сякаш е в пълен покой. Като спящата красавица.

Погледът на Хийт обходи леглото пред тях. Имаше нещо…

Ники усети, че погледът на Руук следва нейния.

— Петното — започна тя.

— Твърде ниско е — довърши той.

— Не е била прободена в сърцето или дори в корема — поясни Хийт и извади телефона си.

Лорън Пари вдигна след второто иззвъняване.

— Какво става, капитане?

Патоанатом Пари беше заета жена, така че Ники мина направо на въпроса.

— Прободни рани. Ако убитият не е бил прободен във врата, сърцето или корема, кръвта откъде би могла да изтече със сравнима скорост?

Лорън не мисли дълго и отговори така, сякаш отдавна очакваше въпроса и се беше подготвила.

— От бедрената артерия, в слабините. Рана там бързо би причинила смърт поради загуба на кръв. — Тя млъкна за малко. После в гласа й звънна любопитство. — Защо?

Вместо да отговори, Ники зададе следващия си въпрос.

— Доколко добре трябва да познаваш човешкото тяло, за да нанесеш смъртоносна рана на това място? Повечето хора не биха избрали слабините.

— Това е вярно — каза Лорън, — трябва да поназнайваш анатомия. По-добре от средния американец, който разчита на часовете по биология в гимназията.

— Ясно. Благодаря, Лорън.

Хийт тъкмо щеше да затвори, но гласът на приятелката й я спря.

— Да не си посмяла, Ники. Сега ще ми кажеш точно какво става, къде си и кой е бил прободен в бедрената артерия.

Ники въздъхна. Тежко.

— Намирам се в къщата, където са настанили Руук за гостуването му в Камбрия.

— О-о-окей — каза Лорън. — Продължавай.

— Една студентка е била убита…

— С пробождане в бедрената артерия?

Хийт наведе глава, вдигна ръка и започна да разтрива слепоочията си.

— Така предполагам.

Този път Лорън се забави, преди да попита:

— Какво премълчаваш?

Двете жени се познаваха отдавна. В началото отношенията им бяха само професионални — просто разговаряха любезно, докато доктор Пари преглеждаше трупа, а следовател Хийт местопрестъплението. С течение на времето обаче това прерасна в дълги беседи, първо на кафе, после вечер. Лорън беше една от малкото истински приятелки на Ники, жената, на която вярваше най-много на света.

— Открили са я в къщата на Руук.

Съпругът й застана до нея и се обади достатъчно високо, за да го чуе Лорън:

— Зле звучи, доктор Пари, но истината е скрита по-надълбоко.

Ники мина на спийкър, така че и той да участва в разговора.

— За какво говориш? — попита Лорън. — Каква истина?

— Младата жена е била прободена в неговото легло. Заподозрян е, но…

— Съм невинен, разбира се — довърши Руук. — И Хийт ще ми помогне да стигна до дъното на тази история.

— Какво по дя…

Хийт продължи да разказва:

— Работата е там, че той я познаваше…

— Едва — намеси се той. — Едва я познавах.

— Тя работеше в университетския вестник и му беше почитателка.

— Олеле — обобщи положението Лорън. — Кажи, ако имаш нужда от още нещо, желая ти успех. Имам чувството, че ще ти трябва — добави тя, преди да затвори.

Ники пъхна телефона обратно в джоба си и се обърна към Руук:

— Добре ли познаваш човешкото тяло?

Той повдигна вежда.

— Твоето го познавам…

— Руук, по-сериозно!

Той вдигна ръце, сякаш го беше заплашила с пистолет.

— Добре, добре. Един от материалите ми за „Фъст прес“ беше за нюйоркски лекар, който работи в окопите, така да се каже. Следвах го няколко седмици и се нагледах на кръв, огнестрелни и прободни рани и предмети, на които не им е мястото там, където сме ги заварили.

— И ако колегите се разровят, ще установят, че ти действително разбираш достатъчно от анатомия, за да прережеш бедрената й артерия — каза тя, като се постара Руук да си даде сметка защо го пита и колко сериозно е положението.