Ричард Касъл - Разбиваща жега

— В университета какво казаха? Ще продължиш ли да преподаваш?

— Засега действат по принципа „невинен до доказване на противното“, но се боя, че това не се отнася за полицията. Онзи задник следователят щеше веднага да ме хвърли в затвора, ако имаше някакви улики, че съм замесен. Наложи се няколко пъти да му напомня, че нямам мотив да убия момичето.

— Вършел си е работата, а ти очевидно си заподозрян. Притиснал те е по време на разпита, и аз това щях да направя.

Руук не можа да възрази. Изглеждаше виновен, нямаше как да отрече този факт. Най-доброто, което можеха да направят, бе да разследват случая, а Хийт трябваше да се постарае да унищожи и последните следи от несигурност, които изпитваше. Предателствата от миналото й не означаваха, че той я предава сега.

Не знаеше в коя от къщите е временното жилище на Руук, но не след дълго реши, че положително е третата, броено от края. Издаде я яркожълтата лента, с която бе облепена входната врата.

Докато я оглеждаше, Руук потри брадичка.

— Жълто и черно, точно както във филмите — заяви той. — Щеше да е доста готино, ако това не беше моята къща.

Тя протегна ръка.

— Ключ?

— Не може просто да влезем — наклони глава той и свъси чело. — Може ли?

Тя повтори онова, което беше казала пред Очоа и Роули.

— Аз съм следовател от отдел убийства…

— Капитан — поправи я той, но тя не му обърна внимание.

— Едва ли очакваш да оставя това разследване на местната полиция. Защо мислиш, че дойдох?

— За морална подкрепа?

— Да, това също, но трябва да разрешим случая, Руук. Няма как да стане, докато седя в люлеещ се стол. Не съм мис Марпъл.

— Добре, Ник, но тук нямаш юрисдикция.

— Това му е хубавото на Ню Йорк — каза тя. — Мога да прибирам престъпници навсякъде.

Той я погледна удивено.

— Това не го знаех.

— Специален щат е.

— Добре — каза той, отключи входната врата и я отвори, а Хийт си пое дъх.

Чувстваше се като Брус Уейн, преди да се преобрази в Батман. Вече не беше Ники, а следовател Хийт… което беше напълно нередно. Не разследваше случая официално и беше отвела главния заподозрян обратно на местопрестъплението, но точно сега няма да мисли за тези неща. Не биваше. Вместо това надяна чифт латексови ръкавици и връчи втори на Руук. Той го взе, но с колебание.

— Тук живея, отпечатъците ми са из цялата къща.

— Въпреки това ги сложи — каза тя и той се подчини.

Хийт се наведе, за да мине под жълтата лента, прекрачи прага и спря точно на входа. Руук я последва и затвори вратата зад тях, а тя вдигна ръка, за да му попречи да продължи. Първо трябваше да огледа всичко и да запомни всяка подробност. Малко фоайе. Ниска масичка средна хубост, огледало с дървена рамка над нея. Светлината се отразяваше от него и така помещението изглеждаше малко по-голямо.

— Хубави мебели — коментира тя.

Руук повдигна рамене.

— Не е като апартамента в Трайбека, но става.

— Нищо не е като апартамента в Трайбека — каза тя.

Да, домът на Руук беше специален. В провансалски стил и все пак изискан, просторен и добре замислен. Той обичаше да живее в разкош. Отне й известно време да свикне, но трябваше да признае, че се е привързала към лукса, който споделяха.

Веднъж пресякла фоайето, Хийт можеше да обхване с поглед целия долен етаж. Точно пред тях се намираше стълбището за горния, а от лявата страна имаше малък бежов диван и два фотьойла.

— Няма телевизор — отбеляза тя.

— В университета явно са решили, че професорите не биха паднали толкова ниско. Очевидно не са гледали „Теория на конспирацията с Джеси Вентура“.

— Ти сериозно ли?

Никога нямаше да разбере защо съпругът й бе вманиачен по конспиративните теории, тайните общества и библейските предсказания.

Руук сви рамене.

— Какво, хубаво предаване беше. — Гласът му изведнъж стана по-плътен. — „Бил съм кмет. Бил съм губернатор. Сега съм детектив и търся истината.“ — Той се ухили. — Доста добре се престорих на Джеси Вентура.

Тя повдигна вежди.

— Щом казваш.

— Казвам.

— Защо толкова се интересуваш от конспирации?

Той притисна отворена длан към сърцето си.

— Ъ-ъ, ехо? Розуел?

Тя мина през дневната и влезе в кухня с правоъгълна маса, гранитни плотове, остров и плъзгащи се врати, които водеха към малкия заден двор.

— Точно сега няма да говорим за извънземни.

— Съгласен съм, точно сега може би не е точният момент, но не забравяй, че слуховете за Розуел се оказаха истина. Държавата има много тайни.