Ричард Касъл - Разбиваща жега

— Изолирах обичайните обаждания и сайтовете, които е посещавал редовно и търся нещо необичайно, но засега нищо не излиза.

— Продължавай — каза тя. — Положително пропускаме нещо, което ще разреши целия случай.

Следовател Роули взе маркера от ръката й и му сложи капачката.

— Ще го открием, Хийт. Тръгвай вече, ние ще се оправим тук.

Тя го погледна, благодарна, че не е нужно да им казва и дума повече. И двамата разбираха какво е длъжна да направи. Хийт кимна, грабна синьото сако, което беше закачила на стола на Очоа, и го облече.

— Можете да ми звъните на мобилния по всяко време — каза тя, докато излизаше. — И аз ще ви звъня…

Гласът й бързо заглъхна и тя излезе от управлението, вече напълно съсредоточена в Руук и мъртвата Клоуи Мастърсън.

Ники кара на автопилот по магистралата в Уест сайд, докато стигна до шосе „Хенри Хъдзън“ и пресече моста „Джордж Вашингтон“. Няколко пъти се наложи да плати тол такса, само че този маршрут беше най-краткият възможен, а тя държеше да стигне до Камбрия, източно от езерото Пласид, колкото е възможно по-скоро. Пътуването й отне почти пет часа, което й осигури предостатъчно време да помисли, тоест, да прецени какво точно ще каже на Руук, щом се видят.

Макар че щеше да се намира извън своята юрисдикция, реши поне засега да не се регистрира в местното полицейско управление. При нормални обстоятелства в повечето щати би било незаконно да арестува някого извън географските граници на общината, защото това можеше да застраши разследването. Обвиняемият щеше да се отърве, тъй като е бил задържан в противоречие със закона. В Ню Йорк обаче беше друго: ако имаше основания да подозира, че е било извършено престъпление, Хийт можеше да арестува когото си реши, където и да било в рамките на щата. Което означаваше, че в Камбрия щеше да има пълното право да разследва какво, по дяволите, се бе случило с Клоуи Мастърсън.

Още не бяха арестували Руук, но това можеше всеки миг да се промени. Нямало как той да остане в квартирата си в кампуса, така че ректорът го преместил в местния тризвезден хотел, който бил напълно приличен. Съпругът й обаче предпочиташе петзвездните и бързичко се бе прехвърлил на (поне според неговото мнение) по-подходящо място. Посрещна я отвън и веднага извади от багажника куфарите, които Хийт набързо събра, преди да напусне града.

— Не си взела много багаж — каза той.

Още щом заговори, тя сама долови студенината в гласа си. Защитната й стена започваше да се издига отново, след като Руук толкова се беше старал да й помогне да я събори.

— Нямах време да си подбера пълен гардероб. Какво точно би трябвало да носи жена, която ще разследва убийството на младо момиче, открито в леглото на съпруга й?

Руук придоби наранен вид. По-точно на петгодишно дете, на което току-що си е изтървало близалката в калта.

— Ау.

Хийт не отговори — коментарът й бе изненадал и нея самата. В сърцето си вярваше, че Руук е невинен, но освен това беше изключително компетентен следовател, така че докато се запознаеше с фактите и погледнеше на ситуацията с нови очи, щеше да поддържа дистанция. Оттам й пасивноагресивния сарказъм. За коментара обаче съжаляваше.

— Невинен съм, Ник, забрави ли?

— Знам — каза тя. Знаеше ли наистина? — Съжалявам, това е съвсем ново за мен.

— Да, за мен също. Да видим: натопен за убийство. Според мен ще е уместно да носиш по-небрежен панталон, една от онези блузи с копчета, които толкова обичаш, и, хм… седемсантиметров ток. Пет е по-удобно, ако ще преследваш заподозрян, но на седем устните ти са точно на нивото на моите.

Когато излезе от колата, Хийт беше почти готова да държи Руук на почетно разстояние, убедена, че трябва да остане обективна. Затова натисна копчето и вдигна стената, която само това и чакаше, но както обикновено, съпругът й намери начин да я обезоръжи. Щом зърна палавата усмивка на дяволски привлекателното му лице, стената падна.

Той се приближи, остави багажа й на земята и я прегърна.

— Наистина съм невинен, Хийт — каза Руук и я погледна право в очите. — Знаеш го, нали?

— Естествено, че го знам. През повечето време ти не можеш дори да погледнеш труп, какво остава да отнемеш човешки живот. Не си устроен така.

— Е, това не е съвсем вярно — възрази той. — Ако си в смъртна опасност, със сигурност ще направя всичко по силите си да отнема на живота на онзи, който те заплашва.

— Вярно е, че отнесе куршум вместо мен — призна тя.