Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

Честит рожден ден. Това не е истинският ти подарък, него ще го получиш по-късно. (Не са цветя.) С обич Страйк Х

Робин гледа известието не по-дълго, отколкото то предполагаше. Много неща в него ѝ допаднаха, включително целувката и това, че се бе нарекъл „Страйк“. Остави картичката на масата и взе голямата кутия, която, за нейна изненада, бе толкова лека, че сякаш бе празна. После видя названието на артикула отстрани: Балон в кутия.

Отвори капака и извади балон във формата на магарешка глава, вързана с плътна панделка за основа с прикрепена тежест. Усмихна се, остави го настрани, приготви си чай и закуска, после написа съобщение на Страйк.

Благодаря за балона магаре. Уцели момента безпогрешно. Предишният ми е почти спихнал.

Получи отговор шейсет секунди по-късно.

Чудесно. Боях се да не е твърде очевиден избор и всички да са ти купили такова. Ще се видим в 5.

С литнало сърце Робин изпи чая си, изяде препечената филийка и се върна долу да отвори подаръците от семейството си. Всички ѝ бяха купили малко по-скъпи варианти на миналогодишните подаръци, с изключение на родителите ѝ, които ѝ бяха пратили красиво колие с единичен кръгъл опал – нейния камък според датата ѝ на раждане, – заобиколен с малки диаманти. На придружаващата го картичка пишеше: „Честита трийсета годишнина, Робин. Обичаме те, мама и татко х“.

Напоследък Робин силно усещаше каква щастливка е, задето има двама любящи родители. Работата ѝ я бе научила как много хора нямаха този късмет, как немалко бяха от непоправимо разбити семейства и не един възрастен човек носеше невидимите белези от най-ранно детство, а усещанията и асоциациите бяха завинаги изкривени от липсата на обич, от насилие, от жестокост. Така че тя се обади на Линда да ѝ благодари и в крайна сметка говори с майка си повече от час: основно беше лековато бъбрене, но все пак ободряващо. Сега, след като разводът ѝ бе приключил, ѝ беше по-лесно да се обажда у дома. Робин не беше казала на майка си, че Матю и Сара очакват дете: щеше да остави Линда сама да го научи с времето и да излее първоначалния си пристъп на негодувание някъде, където Робин да не я чуе.

Към края на разговора Линда, която не бе одобрявала драматичната стъпка на дъщеря си към промяна в кариерата още от първото нараняване, нанесено ѝ във връзка с работата, спомена неспирното присъствие на случая „Марго Бамбъро“ в медиите.

– Наистина сте постигнали нещо невероятно – каза Линда. – Ти и... ъъ... Корморан.

– Благодаря, мамо – продума Робин колкото изненадана, толкова и трогната.

– Как е Морис? – поинтересува се майка ѝ с престорено неб­режен тон.

– О, уволнихме го – весело съобщи Робин, забравила, че и това не беше казала на майка си. – Заместничката му започва от другата седмица. Жена, на име Мишел Грийнстрийт. Чудесна е.

Робин взе душ и се върна в стаята си да изсуши косата си както трябва, обядва, докато гледаше телевизия, после се върна долу да облече прилепналата синя рокля, която за последно сложи, когато отиде да увещава секретарката на Хитреца да издаде тайните си. Добави опаловото колие, най-ценното бижу в нейно притежание, след като бе свалила и оставила годежния си пръстен при напускането на Матю. Красивият камък с неговия мек блясък освежи старата рокля и по изключение доволна от вида си, Робин взе втората си ръчна чанта, малко по-елегантна от онази, с която обикновено ходеше в офиса, и отиде да прибере телефона си от нощното шкафче.

Чекмеджето на шкафчето беше леко отворено и Робин зърна картите таро „Тот“, лежащи вътре. За миг се поколеба, после под усмихнатите очи на магарето балон провери на телефона си колко е часът. Още беше рано да излиза от къщи за срещата си със Страйк на Марлбъро Стрийт в пет. Остави чантата си, извади тестето с карти, седна на леглото си и започна да ги размесва, след което избра първата карта и я постави пред себе си.

Две саби бяха кръстосани върху синя роза на зелен фон. Тя се консултира с „Книга на Тот“.

Покой... Двойка саби. Представлява общо разтърсване в резултат от конфликта на съчетание на Огън и Вода... Относителното спокойствие е подсилено от звездите: Луна във Везни...

Робин си спомни, че първата карта изобразяваше „естеството на проблема“.

– Покоят не е проблем – промърмори тя в празната стая. – Покоят е нещо добро.

Но разбира се, в действителност тя не бе задала въпрос на картите; просто искаше да ѝ покажат нещо днес, в деня на рождението ѝ. Обърна втората карта, която би трябвало да обозначава причината за проблема.