Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

– Добре – отвърна Робин.

– Чудесно – каза Страйк.

Синтия издаде типичния си задъхан смях, после каза:

– Да... не... толкова е прекрасно...

Наистина ли бе прекрасно за Синтия, зачуди се Робин, докато мащехата на Ана си придърпа стол и отказа парче от тортата, която, както се оказа, Уна бе излязла на дъжда, за да купи. Как ли се чувстваше, след като Марго Бамбъро се бе завърнала, пък макар и само като затворен скелет? Болеше ли я да вижда съпруга си толкова разтърсен и подвластен на емоции? Да приеме Уна, най-доб­рата приятелка на Марго, сред семейството като новооткрита леля? Робин, която явно бе изпаднала в ясновидски период, беше сигурна, че Синтия никога не би била избрана от хематолога като втора съпруга. Марго вероятно би помолила младата Синтия да я придружи в новия ѝ живот и да продължи да се грижи за Ана. Дали Синтия би се съгласила, или би останала лоялна на Рой? Къде би отишла и за кого би се омъжила, след като за нея вече не би имало място в Брум Хаус?

Сега и втората котка влезе в стаята и се втренчи в необичайно голямата група хора, която завари вътре. Внимателно пристъпи покрай креслата, отоманката и канапето, скочи на перваза и остана с гръб към тях, загледана в дъждовните капки, плъзгащи се по стъклото.

– Чуйте сега – заговори Ким от стола си с висока облегалка, който бе взела от ъгъла на стаята, – настояваме да ви платим за допълнителния месец работа. Знам, че казахте „не“...

– Беше наш избор да продължим да работим по случая – отговори Страйк. – Радваме се, че помогнахме, и определено не искаме повече пари.

С Робин бяха на едно мнение, че случаят с Марго Бамбъро щеше да им се отплати тройно като реклама и нови поръчки, освен това Страйк бе с усещането, че е трябвало да го реши по-рано, затова вземането на още пари от Ана и Ким би изглеждало ненужна алчност.

– Тогава искаме да направим дарение с благотворителна цел – заяви Ким. – Имате ли някакви предпочитания в тази посока?

– Ами... – прочисти гърло Страйк, – ако сте го намислили сериозно, сестрите от фондация „Макмилън“...

Забеляза леката изненада у членовете на семейството.

– Леля ми почина тази година – обясни той – и сестра от „Макмилън“ ни оказа голяма подкрепа.

– О, разбирам – отвърна Ким и настана кратка пауза, през която помежду им като че изплува силуетът на Джанис Бийти като пара, виеща се от каната с чай.

– Медицинска сестра – промълви Ана. – Кой би заподозрял сестра?

– Марго – отвърнаха едновременно Рой и Уна.

Погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха тъжно, несъмнено изненадани, че най-сетне са в съгласие, а Робин видя как Синтия отмести поглед встрани.

– Тя не харесваше тази сестра, каза ми го – заговори Уна, – но аз я обърках с блондинката, която направи сцена на коледното парти.

– Не, тя нямаше добро чувство към сестрата – обади се Рой. – На мен също го каза скоро след като постъпи в медицинската служба. Не обърнах особено внимание...

Сега явно бе решил да бъде честен и откровен, колкото и да го болеше.

– Мислех, че е от онези случаи, в които две жени твърде много си приличат: и двете от работническата класа, и двете със силни характери. Когато се запознах с нея на барбекюто, тя всъщност ми се видя съвсем... прилична. Разбира се, Марго никога не сподели подозренията си...

Отново настана мълчание и Страйк бе сигурен, че всички в стаята си припомнят как Рой не беше разговарял с жена си през няколкото седмици преди убийството ѝ, а точно тогава у Марго явно бяха кристализирали подозренията към Джанис.

– Джанис Бийти е може би най-добрата лъжкиня, която съм срещал – обади се Страйк в напрегнатата атмосфера, – и страхотна актриса.

– Получих крайно изненадващо писмо от сина ѝ Кевин – съобщи Ана. – Знаехте ли, че той ще пристигне от Дубай, за да свидетелства срещу нея?

– Знаехме – отвърна Страйк, когото Джордж Лейборн най-редовно осведомяваше за напредъка на полицейското разследване.

– Написа ми, че според него прегледът от страна на мама му е спасил живота – каза Ана.

Робин забеляза как Ана бе нарекла Марго „мама“, докато преди я назоваваше само „майка ми“.

– Забележително писмо – потвърди Ким. – Пълно с извинения, сякаш вината е негова.

– Горкият човек – продума тихо Уна.

– Твърди, че се обвинява, задето не е отишъл да разправи за нея в полицията, но кое дете би повярвало, че майка му е сериен убиец? – каза Ана, докато котката Кагни мъркаше в скута на Страйк. – Не мога да обясня достатъчно смислено на двама ви какво направихте за мен... за всички нас. Неизвестността бе нещо ужасно, а сега знам със сигурност, че мама не си е тръгнала по свое желание и че си е отишла... твърде леко...