Робърт Галбрейт: Тревожна кръв

– Е, радваме се да го чуем – изрече с облекчение Рой, а Синтия добави задъхано:

– Да... не... определено.

Котката до прозореца се обърна, после отново се извъртя към стъклото да гледа дъжда, докато близначката ѝ дращеше игриво с лапа пуловера на Страйк.

– Двамата ще дойдете на погребението, нали? – попита Ана.

– За нас ще е чест – отговори Робин, защото Страйк току-що беше лапнал голяма хапка торта.

– Оставили сме подготовката на Ана – каза Рой. – Тя има думата.

– Искам мама да има приличен гроб – обади се Ана. – Място, което да мога да посещавам... след всички тези години на неизвестност къде е тя. Искам я там, където да мога да я намирам.

– Разбирам го добре – кимна Страйк.

– Наистина не си представяте какво ми дадохте – увери ги Ана за трети път. Протегна ръка към Уна, но тя гледаше към Синтия. – Имам си вече Уна, както и Син, която ми бе най-прекрасната майка... Мама със сигурност е избрала точния човек да ме отгледа...

Лицето на Синтия се сгърчи, при което Страйк и Робин тактично отклониха погледи – Робин към котката до прозореца, а Страйк към морския пейзаж над камината. Дъждът барабанеше по прозореца, котката в скута му предеше, а той си припомни урната във форма на лилия, подскачаща по вълните. Изпита тежест в гърдите си въпреки удовлетворението, че е изпълнил задачата, защото му се прииска да можеше да се обади на Джоун да я осведоми за финала на историята с Марго Бамбъро и да я чуе за последен път да му каже колко е горда с него.

Симпатията, от душата идеща, не е със силата

на пламъка на Купидон, ала приятелството издига се над двете, то носи по-голяма радост от всяка земна слава.

Душата управлява физическото тяло и затова

душевната любов по-мощна е и трайна от телесната,

туй все едно е злато да сравняваш с прост пиринч.

Робин се събуди няколко дни по-късно от лъчите на есенното слънце, проникващи през пролука в завесите ѝ. Погледна мобилния си телефон и с изненада видя, че е десет сутринта, което означаваше, че се е насладила на най-дългия си сън от цяла година насам. После си припомни защо можа да спи до късно: беше девети октомври, рожденият ѝ ден.

Илза бе устроила вечеря в нейна чест на следващия ден, петък. Избрала бе елегантен ресторант и направи резервация за себе си и Ник, Ванеса и годеника ѝ Оливър, Баркли, Хъчинс и съпругите им, Макс и новия му приятел (осветител в телевизионния му сериал) и Страйк. Робин нямаше планове за днешния ден, същинския празник, който Страйк бе настоял тя да вземе като почивен. Надигна се в леглото с прозявка и погледна към пакетите върху скрина насреща – всичките бяха от семейството ѝ. Малкото пакетче от майка ѝ подсказваше за бижу в него, без съмнение в чест на юбилея ѝ. Тъкмо се канеше да стане от леглото, когато телефонът ѝ бипна и тя видя съобщение от Страйк.

Знам, че се предполагаше да имаш почивен ден, но излезе нещо. Моля те, би ли дошла да се видиш с мен в „Шейкспиър Хед“ на Марлбъро Стрийт в пет следобед? Облечи се елегантно, може да се наложи да се впишем в скъпа обстановка.

Робин прочете съобщението два пъти, за да не би да е пропуснала „честит рожден ден“ някъде в него. Възможно ли беше, ама възможно ли беше наистина пак да е забравил? Или пък си мислеше, че ще си изпълни всичко, което се иска от него, като се появи на вечерята, организирана от Илза, и няма защо да отчита действителния ѝ рожден ден? Вярно, чувстваше се някак безтегловна без работа и без никого от приятелите ѝ наоколо, но Страйк нямаше как да знае това, тъй че тя с много смесени чувства написа отговор: Добре.

Когато обаче се качи горе по халат да си приготви чай, завари на кухненската маса голяма кутия с картичка върху нея, а името ѝ на плика бе написано с непогрешимия сбит и нечетлив почерк на Страйк. Тя знаеше, че Макс е излязъл рано, за да снима външни сцени в Кент, и е взел Уолфганг със себе си, който щеше да спи в колата и после да се порадва на разходка по обед. Тъй като не беше чула да се звъни на вратата, предположи, че Страйк някак е успял предварително да предаде на Макс кутията и картичката, с които да я изненада тази сутрин. Това изискваше висока степен на планиране и усилия, което бе крайно нетипично за него. Нещо повече, тя не бе получавала истинска картичка от Страйк, не дори и когато ѝ купи зелената рокля след разрешаването на първия им случай.

Отпред на картичката бе изписано с големи блестящи розови цифри числото трийсет. Вътре Страйк бе написал: