Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

– Около три часа.

– По дяволите – повтори той, а после пак: – Прощавай. – И мигом посегна за цигара. – Беше ми отредено най-неудобното канапе на света, при това децата всяка сутрин ме будеха още на разсъмване. Искаш ли нещо от плика с храна?

– Да – отвърна Робин, обърнала гръб на диетата. Имаше спешна нужда от нещо да я ободри. – Шоколад. Английски или корнуолски, все едно ми е.

– Прощавай – за трети път изрече Страйк. – Ти ми говореше за някаква социална теория.

Робин се усмихна.

– Заспа горе-долу по времето, когато ти разправях как приложих теорията за социална идентичност към детективската практика.

– И как? – опита се той да компенсира с любезност факта, че по-рано беше заспал.

На Робин ѝ беше пределно ясно, че тъкмо по тази причина задава въпроса, и отговори:

– По същество проявяваме тенденция да вместваме околните и себе си в групи, а това обикновено води до надценяване на приликите между членовете на дадена група и до подценяване на приликите между принадлежащите към нея и аутсайдерите.

– С други думи, твърдиш, че не всички корнуолци са солта на земята и не всички англичани са хвалипръцковци?

Страйк разви шоколадово десертче „Йорки“ и го постави в ръката ѝ.

– Не ми звучи достоверно, но ще изложа теорията пред Полуърт при следващата ни среща.

Като игнорира ягодите, които бяха избрани от Робин, Страйк отвори кутийка с кока-кола и я изпи, докато пушеше и гледаше как небето ставаше кърваво с приближаването им към Лондон.

– Знаеш ли, Денис Крийд още е жив – каза Страйк, загледан към дърветата, пробягващи край тях в размазани образи. – Тази сутрин четох за него онлайн.

– Къде е той? – попита Робин.

– В „Бродмур“ – отговори Страйк. – Първо е бил в „Уейк­фийлд“, после в „Белмарш“, а през деветдесет и пета са го преместили в „Бродмур“.

– Каква е психиатричната диагноза?

– Противоречива. Няма съгласие между психиатрите дали е бил с всичкия си разум на процеса, или не. Има много висок коефициент на интелигентност. Накрая съдебните заседатели са решили, че е способен да отличи вършеното от него като нередно, тъй че е отишъл в затвора, не в болница. Но оттогава трябва да е развил симптоми, които оправдават медицинско лечение. На базата на много малкото прочетено – продължи Страйк – мога да разбера защо водещият разследването е помислил, че Марго Бамбъро вероятно е една от жертвите на Крийд. Твърди се, че е видян малък ван да се движи с опасно висока скорост в района приблизително по времето, когато тя трябва да е вървяла към „Трима крале“. Крийд е използвал ван при някои от другите известни похищения – поясни Страйк в отговор на въпросителния поглед на Робин.

Лампите по протежение на магистралата бяха включени, преди Робин, вече дояла своето „Йорки“, да цитира:

– „Тя лежи в свято място.“

Страйк, който още пушеше цигарата си, изсумтя.

– Типичните щуротии на медиумите.

– Така ли мислиш?

– Да, точно така мисля – каза Страйк. – Адски удобно е душите от отвъдното да комуникират с откъслечни подсказки като в кръстословиците. Я стига.

– Добре, успокой се. Просто разсъждавах на глас.

– Едва ли не всичко можеш да наречеш „свято място“. Клъркънуел, където е изчезнала например. Целият този район има някаква връзка с религията. Монаси или нещо от този род. Знаеш ли къде е живял Денис Крийд през хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година?

– Кажи ми.

– В Парадайс Парк (Райския парк), Ислингтън – съобщи Страйк.

– Аха – промълви Робин. – Значи, според теб жената медиум е знаела коя е майката на Ана?

– Ако аз бях в този бизнес, не бих пропуснал да издиря в Гугъл клиентите си, преди да се появят. Но пък може и да е било роден от фантазията детайл с цел утеха, както предположи Ана. Намеква се за достойно погребение. Колкото и лош да е бил краят ѝ, пречистен е от мястото, където се намират останките ѝ. Впрочем Крийд е признал, че е разхвърлял фрагменти от кости из Парадайс Парк. Натикал ги в лехите с цветя.

Макар в колата все още да беше горещо, Робин усети как по тялото ѝ пробягва неволна тръпка.

– Проклети демони – процеди Страйк.

– Кои?

– Разните медиуми, екстрасенси, врачки... Само злоупотребяват с хората.

– Не мислиш ли, че някои от тях вярват в онова, което вършат? Може да са убедени, че получават съобщения от отвъдното.

– Мисля, че на света е пълно с откачалки, и колкото по-рядко ги възнаграждаваме за безумието им, толкова по-добре ще е за всички нас.