Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

– Той има прекрасна външност – възторгвала се бе тя пред Робин предишната седмица, след като Морис бе съобщил по телефона къде се намира, та вечно недосегаемият Баркли да може да поеме оттам следенето по най-големия им случай. – Няма как да не му го признаеш.

– Нямам какво да му признавам – отвърнала бе Робин малко сопнато.

Не ѝ стигаше, че Илза я преследваше за Страйк през почивките ѝ, ами сега и Пат я бе подхванала за Морис в работно време.

– Правилно – кимна невъзмутимо Пат. – Накарай го да си го заслужи.

– Така или иначе – заговори Страйк, като допуши цигарата и смачка угарката в тенекиената кутия, която Робин държеше в жабката за тази цел, – ти приключи случая с Рошльо. Дяволски добра работа.

– Благодаря – отвърна Робин. – Но ще има шум в медиите. Двуженството винаги е сензация.

– Да – съгласи се Страйк. – Е, за него ще е по-зле, отколкото за нас, но си струва да се опитаме да покрием участието си, стига да можем. Ще проведа разговор с уиндзорската съпруга, госпожа Кампиън. Така че ни остават – той започна да отброява с дебелите си пръсти – Рогоносеца, Пъргави крака, Пощенската картичка и Хитреца.

Беше станало навик в агенцията обектите за следене и клиентите да бъдат наричани с прякори, главно за да бъде избегнато споменаването на истинските имена на публично място или в имейли. Рогоносеца беше стар клиент на агенцията, който неотдавна бе цъфнал отново при тях, след като се бе пробвал с други частни детективи и не ги бе одобрил. На пръв поглед изглеждаше абсолютен неудачник на любовния фронт, човек, чиито партньорки, привлечени от тлъстата му банкова сметка, първоначално изглеждаха неспособни да кръшкат. С времето Страйк и Робин се убедиха как той извлича смътно емоционално или сексуално удов­летворение от това да бъде жертва на изневяра и че всъщност им се плаща да го снабдяват с улики, които не само че не го разстройваха, а му носеха удоволствие. Щом интимната приятелка бъдеше изобличена със снимков материал, той я навикваше, изгонваше и я сменяше с нова, а после се повтаряше същата схема. Този път Рогоносеца ходеше с много впечатляващ модел и за негово зле прик­ривано разочарование хубавицата изглеждаше напълно вярна.

Пъргави крака, чийто лишен от фантазия прякор беше измислен от Морис, беше двайсет и четири годишен танцьор, в момента в любовна връзка с трийсет и девет годишна два пъти разведена жена, забележителна главно с наркоманията си и с огромния си доверителен фонд. Баща ѝ беше наел агенцията да открият каквото могат за миналото и поведението на Пъргави крака, та да го използва пред дъщеря си и да я откъсне от него.

Пощенската картичка засега беше напълно неизвестна величина. Мъж на средна възраст и по мнение на Робин крайно непривлекателен телевизионен синоптик, беше дошъл в агенцията, след като от полицията бяха заключили, че не могат да направят нищо по повод пощенските картички, които той получаваше в местоработата си и още по-смущаващо, в дома си, доставяни на ръка в малките часове на нощта. В картичките всъщност не се съдържаше заплаха, най-често бяха банални коментари по повод избора на вратовръзка от страна на синоптика, само че подсказваха повече познания за движенията на човека и личния му живот, отколкото би трябвало да има един непознат. Използването на пощенски картички също бе необичаен избор, когато в наше време бе толкова по-просто да тормозиш някого онлайн. Анди Хъчинс, сътрудник на агенцията вече от две седмици, висеше по цяла нощ, паркирал край къщата на синоптика, но Пощенската картичка още не се беше показал.

Последен и най-доходоносен беше интересният случай на Хитреца, млад инвестиционен банкер, чието бързо израстване в компанията му бе предизвикало очаквано недоволство сред пренебрегнатите колеги и то бе изригнало в открито изразени подозрения, когато мъжът бе повишен на втория по важност пост, изпреварвайки трима безспорно по-квалифицирани кандидати. С какво точно Хитреца държеше президента на компанията (известен на агенцията като Шефа на Хитреца, или ШХ), вече бе предмет на интерес не само за подчинените на Хитреца, но и за двама членове на борда, които се бяха срещнали със Страйк в затъмнен бар в Сити, за да изложат тревогата си. Настоящата стратегия на Страйк беше да узнае повече за Хитреца чрез личната му секретарка и с тази цел на Морис бе възложено да я разприказва след работно време, без да разкрива истинското си име и занятие, а просто да провери докъде стига лоялността ѝ към Хитреца.