Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

Робин много добре помнеше как се бе почувствала, когато обицата на Сара Шадлок бе изпаднала от собственото ѝ брачно ложе, и само можеше да гадае за мащаба на болка, унижение и срам зад изопнатото лице. Страйк изричаше конвенционални думи на съчувствие, но Робин бе готова да се обзаложи на цялата си банкова сметка, че госпожа Рошльо не беше чула и дума. Увери се, че е права, когато госпожа Рошльо внезапно се изправи толкова силно разтреперана, че Страйк също се надигна с мъка за в случай, че можеше да се наложи да я подхване. Тя обаче мина покрай него с несигурна походка и напусна стаята. Малко по-късно чуха отварянето на входната врата и видяха през тюлената завеса как клиентката им приближава със стик за голф в ръка към червеното ауди Q3, паркирано пред къщата.

– Олеле – изпъшка Робин.

Докато стигнат до нея, Втората госпожа Рошльо беше надробила предното стъкло и беше оставила няколко дълбоки хлътнатини в покрива на колата. По прозорците се бяха появили зяпнали от смайване съседи, а две померанчета лаеха като луди зад стъклена преграда в отсрещната къща. Когато Страйк изтръгна железния стик номер четири от ръката на жената, тя го наруга, опита се силом да му го издърпа, а после се разтресе в бурен плач.

Робин я прегърна през рамо и с настойчиво побутване я поведе обратно към къщата, а Страйк ги следваше, стиснал стика. В кухнята Робин инструктира Страйк да приготви силно кафе и да намери бренди. По съвет на Робин госпожа Рошльо позвъни на брат си и го помоли да дойде, но когато затвори и затърси номера на Рошльо, Робин рязко дръпна телефона от ръката ѝ с изряден маникюр.

– Върнете ми го! – викна госпожата с подивял поглед и готова да се бори. – Ах, този мръсник... този мръсник... Искам да говоря с него. Дайте ми телефона!

– Лоша идея – отсъди Страйк, като постави пред нея кафе и бренди. – Той вече доказа, че крие от вас пари и недвижима собственост. Нужен ви е много печен адвокат.

Останаха с клиентката си, докато дойде брат ѝ, костюмиран шеф в сферата на човешки ресурси. Беше нервиран, задето го бяха принудили да си тръгне по-рано от работа, и толкова бавно схващаше онова, което му се обясняваше, че Страйк побесня и Робин се намеси, за да предотврати избухването на кавга.

– О, мамка му – изръмжа Страйк, докато пътуваха обратно към Лондон. – „Вече е бил женен, когато се е оженил за сестра ви.“ Кое му е толкова трудното за разбиране на това?

– Хората не очакват да се озоват в подобна ситуация, така че е трудно – припомни му Робин.

– Според теб дали ме чуха, като ги помолих да не споменават за нашето участие пред пресата? – попита Страйк.

– Не – отвърна Робин.

Оказа се права. Две седмици след посещението им в Уиндзор завариха на събуждане историята на Рошльо и трите му жени публикувана на първа страница в няколко таблоида, на вътрешните имаше снимка на Страйк и на едно място името му фигурираше в заглавие. Сам по себе си той вече беше сензация и съпоставянето на прочутия детектив с набития и оплешивяващ богаташ, който бе сколасал да върти две семейства и любовница, бе неустоима примамка.

Страйк се бе явявал като свидетел само в по-значими съдебни дела, издокаран с гъста брада, която удобно бързо порастваше при необходимост, а снимката, предпочитана от медиите, бе една стара, на която той беше с униформа. И все пак му се налагаше да води непрестанна битка, за да остане встрани от общественото внимание, както изискваше спецификата на професията му, а да бъде преследван от репортери за коментари му причиняваше крайно нежелано неудобство. Бурята от публичност се проточи, когато двете госпожи Рошльо се обединиха в агресивен съюз срещу прогонения си съпруг. Показаха неочаквана страст да се рекламират и не само дадоха съвместно интервю пред женско списание, но се и появиха заедно в няколко дневни телевизионни предавания, за да споделят жестокия шок от измамата, продължила тъй дълго време, новооткритото си приятелство и намерението си да накарат Рошльо да окайва дните, в които е срещнал двете им. Отправиха и слабо завоалирано предупреждение към бременната любовница в Глазгоу (която, смайващо, изглеждаше склонна да подкрепи Рошльо) да не си въобразява, че ще остане и пукната пара за нея, щом веднъж двете му съпруги приключеха с него.

Септември напредваше, хладен и безпорядъчен. Страйк се обади на Луси да се извини, че е бил груб към синовете ѝ, но тя запази студенината си и след извинението, несъмнено защото той бе изразил съжаление само задето е изказал гласно мнението си, а не го бе оттеглил. Страйк бе облекчен да научи, че момчетата имаха планирани спортни мероприятия за уикендите сега, след като отново бяха тръгнали на училище, което означаваше, че няма да се наложи да спи на канапето при следващото си посещение в Сейнт Моус и ще може да се посвети на Тед и Джоун без напрягащото командаджийско присъствие на Луси.