Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

– Нали не възразяваш да си водя записки? – попита Страйк.

Извади бележник и писалка, които котката Кагни прие като предназначени за нейно развлечение. Посегна да перне писалката, докато Страйк записваше датата.

– Я ела тук, глупаво животинче – каза Ким, взе котката и я пусна на топлия дъсчен под.

– Да започнем отначало – предложи Страйк. – Трябва да си била много малка, когато майка ти е изчезнала.

– На малко повече от година – отвърна Ана, – така че изобщо не я помня. Имаше нейни снимки в къщата ни, като бях малка. Дълго време не знаех какво се е случило. Естествено, тогава нямаше интернет. Майка ми беше запазила фамилията си и след сватбата. Името ми през детството беше Ана Фипс, по фамилията на баща ми. Дори някой да бе споменал пред мен „Марго Бамбъро“ преди единайсетгодишната ми възраст, въобще не бих направила връзка със себе си. Мислех, че Синтия е моя майка. Тя беше гледачката ми, като бях малка – поясни. – Трета братовчедка на баща ми е и също е Фипс, та затова приемах, че сме стандартно семейство. А и нямах причини да се съмнявам. Спомням си как, като тръгнах на училище, зададох въпроса защо се обръщам към Синтия със „Син“, а не с „мамо“. Но тогава татко и Синтия решиха да се оженят и обявиха, че мога да я наричам „мамо“, ако искам. Аха, рекох си, преди е трябвало да използвам името ѝ, защото не са били женени. Като си дете, се опитваш сам да си запълниш празнините, не е ли така? Със собствената си чудата логика.

Бях на седем или на осем, когато едно момиче в училище ми каза: „Тя не ти е истинска майка. Родната ти майка е изчезнала“. Прозвуча ми налудничаво. Не попитах татко или Син за това. Просто го заключих в себе си на някакво дълбоко ниво и изпитах чувството, че току-що ми е поднесено обяснение за странни неща, които бях забелязвала и на които не бях получила отговор. Чак като станах на единайсет, узнах официално. Дотогава бях дочувала неща от децата в училище. И тогава едно момче, голям злобар, ми изтърси: „Майка ти е убита от мъж, който ѝ отрязал главата“. Прибрах се у дома и се оплаках на баща ми от думите на момчето. Искаше ми се той да се разсмее и да го обяви за пълна глупост, да се възмути от това ужасно дете... само че той рязко пребледня.

Същата вечер двамата със Синтия ме повикаха да сляза от стаята ми, настаниха ме в дневната и ми казаха истината. Всичко, което си мислех, че знам, рухна – промълви тихо Ана. – На кого би му дошло на ума, че подобно нещо може да се случи в собственото му семейство? Обожавах Син. С нея се разбирах по-добре, отколкото с баща ми, ако трябва да съм искрена. И изведнъж открих, че тя не ми е майка, че и двамата са ме лъгали, по-точно лъгали са ме чрез премълчаване. Разправиха ми как майка ми излязла една вечер от кабинета си на общопрактикуващ лекар и изчезнала. Последният човек, който я видял жива, била рецепционистката. Тя казала, че майка ми се била отправила към пъб, който бил на пет минути разстояние пеша. Там я чакала най-добрата ѝ приятелка. След като майка ми не се появила, приятелката, Уна Кенеди, която я чакала цял час, решила, че тя е забравила за уговорката. Обадила се в дома на родителите ми. Майка ми я нямало там. Баща ми звънял в медицинската служба, но тя вече била затворена. Стъмнило се. Майка ми не се връщала. Баща ми позвънил в полицията. Разследвали месеци наред. Нищо. Никаква следа, никакви зърнали я свидетели. Поне така казаха баща ми и Син, но оттогава четох неща, които са в противоречие. Попитах баща ми и Син къде са родителите на майка ми. Отговориха ми, че са покойници. Това вече се оказа вярно. Дядо ми починал от инфаркт две години след изчезването на майка ми, а баба ми си отишла от инсулт година след него. Майка ми била единствено дете, така че нямаше други роднини, с които да се срещна и да разговаряме за нея.

Поисках снимки. Баща ми отвърна, че ги махнал до една, но Син изнамери няколко две-три седмици след разговора. Помоли ме да не казвам на баща ми, че ми ги е дала, поръча да ги скрия. Това и направих: имах пижама гащеризон във формата на заек и с години държах в нея снимките на мама.

– Баща ти и мащехата ти не обясниха ли какво би могло да се е случило с майка ти? – попита Страйк.

– Тоест за Денис Крийд ли? – уточни Ана. – Да, но не ме запознаха с подробностите. Казаха, че би могло да е убита от Крийд. Много скоро узнах името му, съучениците ми ме осветлиха на драго сърце. Започнах да сънувам кошмари, в които я виждах обезглавена. Понякога тя идваше в стаята ми нощем. Друг път сънувах, че намирам главата ѝ в шкафчето си с играчки. Бях много гневна на баща ми и Син – продължи Ана, като извиваше пръстите си. – Гневна, че никога не са ми казали, но и започнах да се питам какво още крият, дали не са замесени някак в изчезването на майка ми, дали не са искали да я разчистят от пътя си, та да могат да се оженят. Малко излязох от релсите през този период, започнах да бягам от къщи... Един уикенд бях върната у дома от полицията. Баща ми беше не на себе си. Естествено, сега, в ретроспекция, си давам сметка, че след случилото се с майка ми да отсъствам дори няколко часа е било... Да ви кажа право, превърнах живота им в ад – изрече засрамено Ана. – Но на Син ѝ прави чест, че беше плътно до мен. Никога не се обезсърчи. По това време тя и татко вече имаха техни деца. Имам по-малки брат и сестра и се провеждаха семейни терапии, екскурзии и почивки с обединяващи дейности, организирани все от Син, тъй като баща ми със сигурност не бе настроен за такова нещо. Темата за майка ми събужда гняв и огорчение у него. Помня как ми крещеше, че не разбирам колко ужасно е да бъде принуждаван да го преживява отново, не съм ли разбирала какво му е на него...