Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

Ана стоеше до лъскава, скъпа на вид кафемашина, облечена в торбест син памучен анцуг и бели платнени обувки, които на Робин се сториха стилни, а на Страйк неугледни. Косата ѝ беше прибрана назад и разкриваше деликатната костна структура на лицето ѝ.

– О, здравейте – стресна се тя при появата им. – Не ви чух да идвате заради шума от кафемашината.

– Ани – заговори Ким, която последва Страйк и Робин в стаята, – това е Робин Елакот... ъъ... съдружничка на Камерън. Готова е да си иде, ако искаш да говориш само с...

– Корморан – поправи я Ана. – Хората често ли ти бъркат името?

– По-често го бъркат, отколкото го уцелват – отвърна той, но с усмивка. – Бездруго е адски глупаво име.

Ана се разсмя.

– Не възразявам да останете – каза тя на Робин и я доближи с протегната ръка. – Мисля, че и за вас съм чела – добави и Робин се престори, че не забелязва как Ана стрелна поглед към дългия белег на ръката под лакътя ѝ.

– Заповядайте, седнете – каза Ким на Страйк и Робин и направи жест към вграден кът за сядане около ниска плексигласова масичка.

– Кафе? – предложи Ана.

И двамата приеха.

Котка порода „Рагдол“ влезе в стаята, пристъпи деликатно в участъците по пода, осветени от слънцето, а ясните ѝ сини очи напомняха тези на Джоун отвъд залива. След като подложи Страйк и Робин на безпристрастен оглед, тя с лекота скочи върху канапето и се настани в скута на Страйк.

– Каква ирония – подхвърли Ким, като донесе на масата поднос, отрупан с чаши и бисквити. – Кагни направо обожава мъже.

Страйк и Робин любезно се засмяха. Ана донесе каната с кафе и двете жени седнаха редом срещу Страйк и Робин с изцяло осветени от слънцето лица, докато Ана не посегна към дистанционно, с което спусна кремави на цвят щори.

– Прекрасно жилище – каза Робин, като се огледа.

– Благодаря – отвърна Ким. – Нейно дело е – каза и потупа коляното на Ана. – Тя е архитектка.

Ана прочисти гърло.

– Искам да се извиня – каза тя, като насочи настойчиво необичайните си сребристосиви очи към Страйк – за начина, по който се държах снощи. Бях изпила няколко чаши вино. Сигурно си ме помислил за откачена.

– Ако бях помислил така – отвърна Страйк, докато галеше силно мъркащата котка, – нямаше да съм тук.

– Но като споменах медиума, вероятно съм оставила у теб напълно погрешно... Защото, повярвай, Ким вече ми се накара каква глупачка съм била изобщо да отида при нея.

– Не те мисля за глупачка, Ани – обади се тихо Ким. – Вярвам, че си уязвима. Има разлика.

– Може ли да попитам какво каза медиумът? – намеси се Страйк.

– Има ли значение? – отвърна Ким и погледна Страйк с изражение, което Робин изтълкува като недоверчиво.

– Не по отношение на самото разследване – уточни Страйк, – но тъй като все пак медиумът... той... или тя... е причината Ана да се обърне към мен...

– Беше жена – поясни Ана – и не ми каза нещо полезно... не че аз...

Тя отметна глава назад с нервен смях и подхвана отново.

– Знам, че беше глупава постъпка от моя страна. Аз... напос­ледък изживявам труден момент... Напуснах фирмата, където работех, скоро навършвам четиресет и... Ким беше заминала на служебен курс, тъй че аз... Може да се каже, че исках...

След минута пауза тя махна с ръце, пое дълбоко дъх и заговори:

– Тя е съвсем обикновена на вид жена, живее в Чизик. Къщата ѝ е пълна с ангели, изработени от фаянс и стъкло, а над камината има един голям, изрисуван върху кадифе. Ким... – продължи Ана и Робин погледна към психоложката с нейното пасивно изражение. – Ким мисли, че тя... медиумът... знае коя е майка ми, че я е издирила в Гугъл преди отиването ми там. Бях ѝ съобщила истинското си име. Когато пристигнах, казах само, че майка ми е умряла преди дълго време... Макар че, разбира се – вметна Ана с още едно нервно размахване на тънките си ръце, – няма доказателство за смъртта на майка ми... това е само половината от... Както и да е, казах на медиума, че тя е умряла, но никой не ми е обяснил как се е случило. И тъй, жената влезе в нещо като... предполагам, може да се нарече транс – изрече смутено Ана. – Каза ми как хората са искали да ме предпазват за мое добро, но че вече е дошло време да узная истината и скоро ще получа „насока“, която ще ме отведе до нея. Каза още „майка ти е много горда с теб“ и „тя непрестанно бди над теб“, неща от този род, предполагам, че са задължителни клишета. Накрая заяви „тя лежи в свято място“.

– „Лежи в свято място“? – повтори Страйк.

– Да. Вероятно е предположила, че ще ми подейства утешително, но аз не ходя в църква. Светостта на гроба ѝ, ако изобщо е погребана, не ми е първата грижа.