Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

– Все така – отвърна Страйк.

– Съжалявам – промълви Робин.

– Защо? Ти нямаш вина – изръмжа Страйк.

Не такова посрещане бе очаквала Робин след два часа и половина шофиране, за да го прибере. Вероятно раздразнението ѝ пролича, защото Страйк добави:

– Благодаря, че направи това за мен. Оценявам го. О, я не се прави, че не ме забелязваш, гадник такъв – тросна се ядосано, когато младичък келнер ги отмина въпреки вдигнатата му ръка.

– Ще ида до бара – предложи Робин. – И без това трябва да се отбия в тоалетната.

След като се изпишка и успя да поръча кафе на затормозения сервитьор, усети как в лявата страна на черепа ѝ се заражда главоболие. Когато се върна на масата, Страйк бе навъсен и гневен, тъй като децата на съседните маси кряскаха вече с пълен глас покрай небрежните си родители, които просто ги надвикваха и добавяйки към врявата, продължаваха да си приказват. На Робин ѝ мина мисълта да съобщи на Страйк за обаждането на Шарлот, но мигом я отхвърли.

В действителност главната причина за лошото настроение на Страйк беше болката в края на ампутирания му крак. Беше паднал (като пълен нещастник, кореше се сам) при качването си на ферибота за Фолмът. Беше си истински подвиг да слезеш по опасните износени каменни стъпала без никаква помощ, а после да се качиш на борда, без да ти бъде подадена ръка. С неговите сто и един килограма му бе трудно да запази равновесие, когато се подхлъзна, и в резултат сега страдаше от силни болки.

Робин извади парацетамол от чантата си.

– Главоболие – поясни, когато улови погледа на Страйк.

– Никак не съм учуден – изрече на висок глас той и изгледа укорно викащите си един на друг родители и още по-шумните им отрочета, но те не го забелязаха.

Поколеба се дали да не поиска от Робин обезболяващо, но това щеше да предизвика въпроси и суетене, а той се бе наситил на това през изминалата седмица, тъй че продължи да страда в мълчание.

– Къде живее клиентката? – попита тя, след като преглътна хапчетата си с кафе.

– На около пет минути с кола. Адресът е „Удхаус Теръс“.

В този момент най-малкото от децата, търчащо наблизо, се препъна и се пльосна по лице на дървения под. Крясъците от болка направо пробиваха тъпанчетата на Робин.

– О, Дафи! – надигна писклив глас една от майките, също с рисувана тениска. – Ама какво направи?

Устата на детето беше окървавена. Майката приклекна до масата им и се зае с пълно гърло да сипе утешения, а останалите деца се струпаха да зяпат любопитно. Същите изражения имаха сутринта пътуващите на ферибота, когато Страйк се бе стоварил на палубата.

– Да тръгваме ли? – попита Робин, вече станала от стола си.

– Твърдо да – отговори Страйк и трепна от болка, като се изправи и посегна за сака си. – Проклети дечища – промърмори и закуца след Робин към огрения от слънцето площад.

Девице красна, сърце от кремък би се разтопило

при разказа за твоите мъки и неволи.

„Удхаус Теръс“ беше на хълм с широк изглед към залива долу. Много от къщите бяха надстроени с мансарди, но тази на Ана и Ким, както видяха от улицата, бе по-сериозно преустроена от всяка друга и на мястото на някогашния покрив имаше стъклен куб.

– Какво работи Ана? – попита Робин, докато изкачваха стълбите към тъмносинята външна врата.

– Нямам представа – отвърна Страйк, – но съпругата ѝ е психоложка. Останах с впечатлението, че не я привлича особено идеята за разследване.

Той натисна звънеца. Чуха стъпки, както личеше по звука, върху гол дъсчен под и вратата бе отворена от доктор Съливан, висока, руса, боса, в джинси и риза, с проблясващо по очилата ѝ слънце. Тя премести поглед от Страйк към Робин, очевидно изненадана.

– Съдружничката ми Робин Елакот – представи я Страйк.

– О – промърмори Ким и изглеждаше недоволна. – Нали си давате сметка, че това е само проучвателна среща?

– Робин беше наблизо по друг наш случай, така че...

– На драго сърце бих изчакала в колата – каза учтиво Робин, – ако Ана предпочита да говори насаме пред Корморан.

– Е, ще видим какво ще реши Ана.

Ким се отдръпна да ги пропусне вътре и добави:

– Право нагоре, в дневната.

Къщата очевидно бе основно преустроена, и то при високи стандарти. Всичко бе скъпо дърво и стъкло. Спалнята, както Робин забеляза през открехнатата врата, бе преместена на партерния етаж, редом с помещение, което приличаше на кабинет. Горе, в стъкления куб, който бяха видели от улицата, имаше пространство с отворен план, комбиниращо кухня, трапезария и дневна с невероятна гледка към морето.