Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Това не е ли същото?

— Има малка разлика.

— Малка разлика между какво и какво? – попита Блейк, след като се върна в стаята.

— Мислиш ли, че всичко се случва по някаква причина? – попита и него Касиди.

— Мисля, че когато нещо стане, то си има причина – отговори Блейк. – Но дали вярвам в някакъв по-голям план? Не. По-скоро се присъединявам към теорията на Албер Камю за „безразличието на Вселената“.

— Това пък какво значи? – попита Касиди.

— Значи, че съм гладен – засмя се Блейк. – Винаги, когато съм гладен, цитирам Камю.

На Робин й се искаше да скочи и да го прегърне.

— Какво искаха от офиса?

Блейк се отпусна до Касиди.

— За жалост, сделката, която мислехме, че ни е в кърпа вързана, е почнала да се разшива по шевовете. В понеделник е насрочено събрание за решаване на проблемите, така че май в неделя ще трябва да летя за Лос Анджелис.

— Не! – извика Касиди. – Това е само след няколко дни.

— Всичко е наред, миличка, – каза Робин. – Аз ще бъда тук. – Как би могла да си тръгне, когато нещата все още висяха във въздуха? Не можеше отново просто да струпа всичко на Мелани.

— За колко време? – не спираше Касиди. – Ти няма да останеш тук завинаги, ако Блейк си тръгне. Какво ще стане с мен тогава? Какво ще стане с мен, ако тати умре?

Робин погледна към Блейк.

— Ще измислим нещо – каза той.

— Какво? – настоя Касиди. – Може ли да дойда с вас в Лос Анджелис?

Чу се някакво шумолене, те се обърнаха и видяха Кени на прага, Ландън зад него.

— Някой ще ходи в Лос Анджелис ли? – попита Кени. Той отмахна косата от челото си, после зарови ръце в джобовете на тесните си джинси.

— Само си говорехме – отговори Касиди.

— За това, ти да ходиш в Лос Анджелис?

— Нищо не е решено – заяви му тя.

— Според мен, не трябва да ходиш.

— Е, ще видим. Знаеш, че винаги съм искала да живея там.

— Баща ти може и да се оправи.

— Тогава, разбира се, ще остана.

— Но ако не се оправи, ще заминеш ли?

В гласа на Кени прозвуча остра нотка, от която Робин се почувства недобре.

— Днес никой никъде няма да ходи – заяви тя, опитвайки се да разсее напрежението, натрупало се изведнъж в стаята. – Мелани – провикна се после, – да дойда ли да ти помогна?

— Малко е късничко за това – отговори Мелани и се появи зад Ландън с поднос сандвичи в ръце.

— Какви сандвичи си направила? – попита Касиди.

— Само с риба тон. Не са кой знае какво. – Мелани сложи подноса на масичката за кафе и отстъпи назад. – Хайде, лапайте.

Кени незабавно грабна един сандвич от върха на купчината и го захапа.

— Хубави са – каза той, без да се обръща към някого конкретно.

Блейк демонстративно взе подноса и го предложи на Касиди.

— Благодаря. – Тя му се усмихна и вдигна един сандвич към устата си.

Робин също си взе и забеляза как Кени се намръщи, когато Блейк предложи и на Ландън.

Ландън поклати глава.

— Трябва да се храниш, голямо момче – каза Кени, взе друг сандвич и го навря в гърдите на Ландън.

— Ти кога дойде тук, Кени? – попита Мелани.

— Преди около час. Ландън каза, че съм ви изпуснал за малко. Щях да дойда на погребението, ако някой ми беше казал кога е.

— Искахме да е във възможно най-тесен кръг – обясни Робин.

Кени си дояде сандвича и взе друг.

— Заради ареста на брат ви ли?

— Донякъде и заради това.

— Мислите ли, че той го е направил? – попита Кени.

— Не, аз не смятам така.

— Тогава, кой?

— Не и братът на Робин – размърда се нервно Касиди. – Какъв ти е проблемът, Кени? Държиш се странно.

— Не, не е вярно.

— Точно така е.

Кени се обърна към Мелани.

— Вие знаете ли, че Касиди се кани да се мести в Лос Анджелис?

— Така ли? – Мелани изглеждаше изненадана, но не и недоволна. – Това е ново за мен.

— Да, де. И за мен – продължи Кени – Ами ти, Ландън? На теб да е споменавала, че иска да живее в Лос Анджелис?

Отговорът на Ландън бе да се обърне и да избяга от стаята.

— Виж сега какво направи – каза Касиди, докато стъпките на Ландън отекваха нагоре по стълбите. – Разстрои го.

— Нищо му няма.

— Не е така. Знаеш колко е чувствителен.

— Той не иска ти да ходиш в Лос Анджелис.

— На мен това не ми се вижда толкова лоша идея. – Мелани също си взе сандвич. – След всичко случило се, един нов старт може да се окаже точно това, което предписа докторът. И ако Робин и Блейк сами го предлагат…

— Струва ми се, че малко прибързваме – обади се Блейк. – За момента аз съм единственият, който ще ходи някъде.