Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Необичайно нещо за един тийнейджър. Зачуди се, дали Касиди не му го е дала. Или пък сам си го е присвоил от колекцията й, след като са се изнесли. Може и да е странно, но не е престъпно. Робии върна снежния глобус на мястото му и опита да затвори чекмеджето.

Но то не се затвори.

Помъчи се още няколко пъти, но то се затваряше само наполовина, после се заклещи.

— Затвори се, по дяволите. Тя го разтърси, но чекмеджето не помръдна. – Мамка му! Добре. Не се паникьосвай. – Пое си няколко пъти дълбоко дъх, после бръкна и напипа две топки смачкана хартия, заклещени между двете чекмеджета. Измъкна ги внимателно, сложи ги на бедрата си и ги приглади с длани.

И от двата листа в нея се взираше момичешко лице. Скиците бяха направени с молив. Макар и нахвърляни небрежно, без детайли, дори и в тъмното, нямаше съмнение, че момичето и на двете рисунки бе Касиди.

— Кой да знае, че криеш толкова изненади? – промърмори Робии, чудейки се дали Мелани бе наясно с таланта на Ландън, ала тутакси си даде сметка, че не може да я попита, без да се издаде, че е ровила тук. Ще има ли още изненади?

Тя внимателно сгъна рисунките на две и ги върна в чекмеджето, като изпусна дълбока въздишка на облекчение, когато то се затвори плътно този път.

Прегледа гардероба с окачените на закачалки ризи и панталони, поразрови се в обувките на пода. Нямаше нищо необичайно. Никакви бижута, скрити в маратонки, никакви пистолети в джобовете на дънки.

Тъкмо се отправяше към тоалетката, когато чу отвън да се захлопват вратите на кола. Изтича до прозореца и надникна през тънките завеси, внимавайки да не се издаде.

Някаква кола спря на алеята пред къщата на баща й и двама души се затичаха към нея.

Робин открехна прозореца само няколко сантиметра.

— Много е тъмно чу момичешки глас, писклив и усилен от бриза. – Сигурен ли си, че това е мястото?

— Разбира се, че това е мястото отговори спътникът й. Не виждаш ли полицейската лента?

Мили Боже. Тийнейджъри.

— Почти нищо не виждам в тази тъмница. Момичето се закова на място. – Доста е зловещо. Мисля, че трябва да си вървим.

Да, точно това трябва да направите.

— Хайде, де. Това е приключение. Всички ще ни завиждат, като им кажем, че сме били тук.

Робин ужасена видя как момчето изтича към къщата.

— Почакай – провикна се момичето, но не помръдна.

— Идваш ли?

И тогава се чу друг глас:

— Какво, по дяволите, става тук?

Мелани?

— Мамка му – изруга момчето и Робин видя как Мелани крачи към тях, с халат върху пижамата си и нещо дълго и заплашително в ръцете си.

Мили Боже, това пушка ли беше?

— Тя има оръжие – изпищя момичето. – Не! Моля ви, не стреляйте.

— Какво, по дяволите, правите тук?

— Искахме само да надзърнем…

— Това да не ви е някаква шибана туристическа атракция? Изчезвайте, преди да съм повикала шерифа.

Робин проследи двете хлапета, които се втурнаха към колата си и потеглиха със скърцане на гумите.

— Тъпи хлапета – изръмжа Мелани и наведе пушката надолу, като в същото време вдигна очи към прозореца на Ландън.

Робин тутакси се свлече на пода. Дали Мелани я видя?

Мамка му.

Чу входната врата да се затваря, после стъпките на Мелани нагоре по стълбите. В следващия момент Мелани вече стоеше пред стаята на Ландън и тихо почукваше.

— Ландън – повика го тихо. – Ландън, буден ли си?

Моля те, иди си. Моля те, иди си. Моля те, иди си.

Изминаха няколко дълги секунди, преди Робин да осъзнае, че Мелани вече не е пред вратата, и още повече време, преди да бъде в състояние да диша безболезнено и да се изправи. С треперещи крака отиде до прозореца и го затвори, като се чудеше дали да продължи своето издирване. Реши да не насилва късмета си. Стигаха й страховете за една нощ. Може и да не беше най-добрият терапевт на света, но като детектив бе още по-зле.

Какво, по дяволите, си мислех?

По-добре изобщо да не мисля, реши тя, когато се върна в стаята си и се срина на леглото. Поредица от безмълвни образи се явиха в главата й, щом затвори очи: Ландън, поклащащ се край пътя; мотоциклет, който спира в тъмното; гърчеща се топка с ластици; две рисунки с молив на ухилената физиономия на Касиди; любопитни тийнейджъри, промъкващи се към къщата на баща й; Мелани, крачеща към тях, с пушка в ръце.

Последното нещо, което се мярна в съзнанието на Робин, преди да заспи, бе миниатюрна балерина, затворена в пластмасов глобус, и снежинки, въртящи се около главата й.