Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Не ставай глупава , смъмри се тя. Това, че някой зяпа през витрината, не значи, че гледа теб. Най-вероятно иска да види колко е дълга опашката. Стават параноичка.

— Чух, че е имало проблеми в рая – каза жената пред нея на мъжа, наврян във врата й.

— Един приятел ми каза, че я е видял да си гука с Дони Уорън няколко дни преди убийството – отвърна мъжът. – Носят се слухове, че са били нещо повече от приятели.

— Мислиш, че той има нещо общо със случилото се ли?

Мъжът сви рамене.

— Не бих се изненадал. Той е странна птица.

Кои са тези хора? – запита се Робин. И кой, по дяволите, е Дони Уорън?

— Извинете – каза някой.

Робин усети, че някой я докосва по рамото и се обърна.

— Вие сте наред – каза една от опашатите жени зад нея и посочи тезгяха.

Младият служител в униформа я гледаше очаквателно.

— Какво да бъде?

— Мокачино и мъфин с червени боровинки – каза Робин толкова тихо, че той не я чу и се наложи да повтори поръчката си.

— Боя се, че мъфините с червени боровинки свършиха току-що.

— Някакъв друг тогава. Вие изберете.

— На мен любими са ми мъфините с масло и сини боровинки – предложи с озъбена усмивка той.

— Добре. Защо не?

Тя плати и се дръпна настрани, дъвчейки гадния мъфин, докато чакаше мокачиното си.

Външната врата се отвори, вътре влезе някаква жена и се упъти към опашката. Внезапно тя спря рязко.

— Робин? – Едновременно въпрос и възклицание. – Боже мой! Горкичката. Знаех си, че ще се върнеш. Как си?

Робин разпозна дрезгавия глас на Санди Грант, преди да зърне лицето й, което бе значително наедряло от последния път, когато я бе видяла. Макар да бяха завършили гимназията на Ред Блъф едновременно, и да бяха посещавали едни и същи класове, двете никога не се сприятелиха, така че Робин бе доста скептична относно нейната загриженост. Тя преглътна бучката тесто, която дъвчеше, но една боровинка се залепи на небцето й.

— Добре съм. А ти?

Санди очевидно се изненада от въпроса.

— Аз ли? Аз съм добре. Е, пак съм бременна. Очевидно. За четвърти път. Убийствената сперма на Джейсън поразява отново! – Тя се засмя, после се намръщи, сякаш догадила се, че усмивката й е неуместна. – Какво става с баща ти? Той ще се оправи ли?

— Не зная. – Робин се огледа наоколо притеснено, мъчейки се да отлепи боровинката от небцето си с език. Гласът на Санди бе привлякъл вниманието на всички и погледите им бяха приковани в нея.

— Цялата работа е толкова смахната – не спираше да говори Санди. – Не мога да повярвам, че Тара е мъртва. Полицията има ли някаква представа кой го е извършил?

Отвсякъде се понесе шепот, като внезапен летен бриз.

„Коя е тя?“

„Трябва да е другата дъщеря. “

„Колко е слаба.“

— Чух, че малката Касиди все още е в критично състояние. Горкото сладурче – каза Санди, точно когато Робин най-накрая успя да отлепи упоритата боровинка. – Знаеш ли кога ще е погребението на Тара?

— Не. Аз… – С крайчеца на окото си Робин забеляза насочени към нея телефони. Тя вдигна ръка да закрие лицето си от издайническите щракания на любопитните камери.

— У Мелани ли си отседнала? Тя сигурно не е на себе си. Искам да кажа, колко може да понесе човек, да не говорим за това нейно момче… Вярно ли е, че е заподозрян?

— Едно мокачино – чу се вик иззад тезгяха.

— Моето! – Робин нетърпеливо се пресегна да го вземе.

— Вие ли сте Робин Дейвис? – попита някой. – Сигурно не ме помните, но…

— Не, съжалявам. – Тя грабна мокачиното си и излезе, без да се обръща назад.

— Е, това беше доста невъзпитано – чу да казва Санди, докато вратата се захлопваше зад гърба й.

Когато Робин влезе в магазина на „Т-Мобайл“ в края на улицата, двама души чакаха ред да бъдат обслужени. Слава Богу, не познаваше никой от тях, нито пък младите продавачи, макар да се запита, дали пък те не познаваха Ландън. Докато стоеше на опашката, тя положи всички усилия да не мисли за снощния инцидент с племенника си, което разбира се доказваше, че не мисли за нищо друго.

— Мале – възкликна служителят, когато му показа разбития си телефон. Според картата на гърдите му, той се казваше Тони.

Какво му се е случило?

— Изтървах го.

— В някой кладенец ли?

Робин набързо си избра нов телефон и избухна в порой сълзи на благодарност, когато Тони й каза, че ще може да запази стария си номер.

— Мале – каза той, – май много сте харесвали този номер.

Тя бършеше сълзите си, когато забеляза някаква сянка на мъж пред витрината на магазина. Дали не беше същият, който се взираше в нея през витрината на „Старбъкс“?