Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Мъжът го фрасна с пистолета отстрани по главата и тати падна на колене, а мама почна да пищи – продължи тя, сливайки изреченията – и другият я застреля… О, Боже! Той не спираше да стреля по нея. Аз изпищях и мъжете се обърнаха, тогава хукнах. Чух още изстрели. Обърнах се и видях единият да ме преследва. Но той се спъна на стълбите и аз успях да стигна до стаята си, и грабнах телефона да се обадя на деветстотин и единайсет. И тогава мъжът се втурна в стаята. Той насочи пистолета си към гърдите ми… – Тя млъкна и се огледа безпомощно, сякаш се мъчеше да съедини невидими точки. – Не помня да съм била простреляна.

— Имаш голям късмет, че си жива – заяви шерифът.

Настана мълчание, през което думата „късмет“ рикошира в замрелия въздух като заблуден куршум.

— Мъжът, който те е прострелял – продължи шерифът, – някой от двамата във всекидневната ли беше? Или друг?

— Не зная. О, Боже. Те са мъртви, нали? – простена Касиди.

Мама… Тати… И двамата са мъртви.

Отново мълчание. После:

— Боя се, че майка ти почина от раните си вчера сутринта.

Приглушеният писък на Касиди разтресе стаята.

— А тати?

— Изгледите не са добри.

— Какво искате да кажете?

— Той диша още – обясни Робин, – но…

— Но е жив, нали?

— Силно казано – обади се Мелани. – Недей да храниш големи надежди.

— Той е жив – повтори Касиди.

— Да – каза Робин. – Той е жив.

— Ще се справи. Ще видите – настоя Касиди и избухна в плач.

— О, Боже. Горкичката ми майчица. Защо просто не взеха, каквото искаха и не ни оставиха на мира? Защо трябваше да ни застрелят?

— Родителите ти очакваха ли някого в онази нощ? – попита шериф Прескът.

— Не, не мисля.

— Сещаш ли се някой от тях да е имал проблеми с някого?

Касиди поклати глава.

— Всички ги обичаха.

Робин улови кривата усмивка на Мелани. Моментът едва ли беше подходящ да се оспорва мнението на Касиди, колкото и погрешно да бе то.

— Някакви разправии с бизнес партньори или служители?

— Те никога не си говореха за такива неща пред мен.

— Ами работниците? Доколкото разбрах, у вас постоянно са влизали и излизали работници.

— Всички те изглеждаха много мили. Тати каза, че са свършили страхотна работа. – Тя отмести очи от шерифа към Робин.

— Няма голяма полза от мен, нали? Съжалявам…

— Недей – възпря я Робин. – Ти не си виновна.

— Искам да помогна. Чувствам се такава глупачка.

— Ти помагаш и не си глупачка – увери я Робин. – Ти си може би най-храбрият човек, когото познавам.

Касиди стисна ръката й с пръстите си.

— Мама е мъртва.

— Зная, миличка. Толкова съжалявам.

— Какво ще правя сега?

— Нека да не мислим за това в момента. Най-важното е да се оправиш.

— Къде ще отида?

— Ще се прибереш вкъщи с нас – каза й Мелани.

Този път Касиди потръпна.

— Боли ли те нещо? – възкликна Робин. – Ще повикам доктор.

— Всичко е наред – каза Касиди, без да изпуска ръката й. – Не ме оставяй.

— Аз ще отида – заяви Мелани, но постоя, сякаш чакаше Касиди да помоли и нея да остане, и излезе, когато тя не го направи.

— Обещай, че няма да ме изоставиш – обърна се с умоляващи очи Касиди към Робин.

— Ще остана толкова дълго, колкото имаш нужда от мен – неочаквано за себе си каза тя, докато тревогата раздираше гърдите й като с нож. Наистина ли току-що бе обещала да остане безкрайно дълго в Ред Блъф? Наведе се и целуна Касиди по челото.

Момичето бързо извъртя брадичка и прошепна в ухото й:

— Майка ми казваше, че ти си единствената, на която мога да се доверя.

— Мога ли да те попитам нещо? – обърна се Робин към сестра си, докато вечеряха.

Мелани вдигна очи от чинията си с остатъка от задушеното.

— Изплюй камъчето.

— Защо остана тук? Защо не се махна, след като татко се ожени за Тара?

— И къде щях да отида? – попита Мелани. – Без перспективи, без снобарска диплома и с дете аутист? – Тя погледна към Ландън, който седеше насреща й и загребваше от манджата лъжица след лъжица, приковал поглед в чинията си. – Да ида в Сан Франциско да търся Алек ли? Или в Лос Анджелис при теб? Обзалагам се, че щеше да изпаднеш във възторг. – Тя се облегна назад и остави вилицата си на масата. – С това, което припечелвах в „Тили“, не можех да си позволя собствено жилище, а татко даде ясно да се разбере, че не е склонен да плаща наем за апартамент, когато тук имаше предостатъчно място за мен и Ландън. Тара не бе във възторг, естествено. Тя не си бе представяла нещата точно така, което да си призная, ми достави удоволствие. Обожавах да я гледам как се гърчи. Опита се да накара татко да си промени решението, но доста бързо разбра кой командва тук. Както и да е, минали работи. В крайна сметка успя да го убеди да построи това чудовище в съседство.