Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Готова ли си? – провикна се от входната врата Мелани. Беше девет и две-три минути сутринта.

Робин отпи последна глътка кафе, вдиша дълбоко, издиша и стана от масата. Изтри потните си длани в джинсите и отиде до мивката.

— Оп-оп – изрече предупредително Мелани, когато Робин понечи да изплакне чашата си. – Миялната.

— Извинявай. Забравих.

— Да тръгваме – нареди Мелани. – Не бива да караме шерифа да ни чака.

Робин постави чашата си в миялната, а безпокойството, което пареше под краката й, я приковаваше на място.

— Добре ли си? – попита Мелани.

— Трябва ли да ида там наистина? Искам да кажа, аз никога не съм влизала в тази къща. Не бих могла да зная, дали нещо липсва.

— Искаш да отида сама ли?

Да.

— Не. – Да. – Просто не съм убедена, че ще се справя с това.

— Виж, зная, че няма да е лесно – подхвана Мелани. – Но колкото по-бързо идем там, толкова по-бързо ще се върнем.

Може би точно от това се боя.

— Може би трябва да вземеш още едно хапче. Не ми се ще пак да ни сервираш някой припадък.

— Вече глътнах едно. – Две, всъщност. За жалост, трябва им още време, за да подействат.

— Да вървим тогава – заяви Мелани, наблягайки на думата „вървим“, и Робин бе принудена да се подчини.

Единият крак пред другия. Стъпка по стъпка.

— Не мога да разбера защо си толкова разстроена – каза Мелани. – Та ти не си говорила с тези хора повече от пет години. Почти се отрече от тях. Мен не ме виждаш да се разпадам, нали? А аз съм тази, която стоеше тук всеки шибан ден…

— Идвам, за Бога.

— Добре. Не можеш ли да побързаш? Ландън! – провикна се по посока на стълбището Мелани, докато двете вървяха по коридора към външната врата. – Излизаме. Ще се върнем след около час. През това време недей да вдигаш телефона. Не пускай никого вътре. Чуваш ли ме?

— Дали те чу? – попита Робин, когато сестра й отвори вратата, без да дочака отговор.

— Той чува всичко. – Двете излязоха на яркото слънце. Макар и рано, жегата беше тежка, Мелани крачеше отривисто, докато Робин се мъчеше да я догонва.

Хвърли поглед през рамо към къщата и видя Ландън да ги гледа през прозореца на стаята си.

— Какво има пък сега? – попита Мелани, тъй като Робин рязко спря.

— Ти току-що каза, че той чува всичко – каза Робин и видя как Ландън изчезна зад завесите. – Чул ли е нещо в онази нощ?

— Какво например?

— Например изстрели. Татко и Тара са били простреляни много пъти. Ландън чул ли е някакви изстрели? – Робин издиша дълбоко, дъхът й сякаш се удари в тежкия въздух навън, като в тухлена стена. – Или ти?

— Това е било след полунощ. Спала съм дълбоко. – Мелани навря ръцете си навътре в джобовете на дънковата пола и продължи да крачи, както преди.

— Но може Ландън да не е спял. – Робин пак подтичваше да я догони. – Къщата е в непосредствена близост. Може да е чул изстрели и да е отишъл до прозореца. Той постоянно стои там. Може да е видял нещо. Може да е видял човека, който…

— Нищо не е видял.

— Откъде знаеш? Питала ли си го?

— Шериф Прескът го разпита. Ландън нито е чул, нито е видял нещо. Приключи ли с въпросите? Нямам желание да се разправяме за тези неща пред всички.

— Нямах намерение…

— Дай просто да приключим с това, става ли?

Робин почувства как струйка пот се стича между гърдите й и си проправя път под бялата риза. Тя мълчаливо последва Мелани през обширното пространство, покрито със суха трева, към малкия замък в съседство. На алеята вече бяха паркирани две полицейски коли, толкова близо една зад друга, че почти се допираха, за да оставят повече място за други коли и за други любопитни очи. Шерифът стоеше пред входната врата, широкополата каубойска шапка предпазваше голото му теме от слънцето.

— Здравейте, дами – поздрави ги той и докосна с пръсти шапката си.

— Шерифе – отвърна Мелани.

— Добро утро – прошепна Робин едва чуто.

— Настанихте ли се вече? – попита я той.

Робин успя да изобрази слаба усмивка, благодарение на ативана, който бе започнал да действа. Благодаря ти, Господи.

— Настаних се – потвърди тя и отпусна бавно рамене. – Това камера ли е? – посочи с брадичка към охранителната камера над входа. Ако има камери, то сигурно има и записи…

— За съжаление, нито една от камерите не е била включена все още – поясни шерифът. – Изглежда, че техниците е трябвало да дойдат тази седмица, за да приключат с инсталирането на охранителната система, която, доколкото разбрах, е произведение на изкуството. Ако бяха успели…