Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Ваниловият ми е любим.

— Наистина ли? И на мен също. Май сме роднини, в крайна сметка. – Тя сложи сладолед в две малки купички и хвърли празната кутия в кошчето под мивката.

Двете сестри заеха местата си до масата и известно време единственият звук бе от изтребването на сладоледа.

— Мислиш ли, че Кени е прав за това, че татко и Касиди някак ще оживеят? – попита след няколко минути мълчание Робин.

— Ами, Касиди е млада и може да има шанс – каза сестра й. – Обаче татко е бил прострелян много пъти от близко разстояние, единият път в главата. Честно казано, не зная как още е жив.

— Може ли да те попитам още нещо? – додаде Робин.

— Мога ли да те спра?

Робин се усмихна, напук на себе си.

— Беше ли различен?

— Какво имаш предвид?

— След като се ожени за Тара. Промени ли се?

— Имаш предвид, дали й е изневерявал?

— Не. Имах предвид дали се е променил като цяло. Почакай. Защо? Изневерявал ли й е?

— Кой знае? Може би. Имаше клюки…

— Какви клюки?

— Знаеш какви.

— Че кръшка?

— Е, няма видеозаписи, ако това ти е мисълта.

— Тара беше ли чула тези клюки?

— Убий ме, ако зная. Да не мислиш, че сме си били близки приятелки?

— Но нали сте живели в една къща, спогаждали сте се някак…

— Може би, защото всеки си е гледал своята работа – натърти Мелани.

Робин усети в гърдите й да се надига тревога.

— Не мога да си представя Тара да се примири с изневерите на татко.

— Ами, какво да ти кажа, и тя не беше света вода ненапита, доколкото зная. – Мелани стана от масата, събра празните съдове и ги сложи в съдомиялната.

— Какво искаш да кажеш? Че и Тара е изневерявала ли?

Каквото повикало…

Мелани сви рамене.

— Шериф Прескът знае ли за това?

— Не виждам как би могъл да не знае.

— Мамка му – изруга Робин.

Мелани затръшна вратичката на съдомиялната.

— Това напълно обобщава нещата.

Робин тъкмо си бе нахлузила нощницата, когато мобилният й телефон звънна.

— Блейк?

— Алек поправи я брат й.

— Къде си?

— В апартамента ми. А ти?

— Ами, май мога да го определя като „в ада“.

— Което значи, че си у дома. Поздравления. Ти си по-добър човек от мен, Ганга Дин [4] „Ганга Дин“ – балада от Р. Киплинг за индиец-водоносец, който с цената на собствения си живот, спасява английски военен. Най-прочут е последният стих в поемата „Ти си по-добър човек от мен, Ганга Дин“. – Б.пр.] .

— Ти ще си дойдеш ли?

— Ти луда ли си?

— Тара е мъртва.

Мълчание.

— Алек? Тук ли си?

— Тара е мъртва – повтори той с равен глас, без никаква емоция.

— Почина тази сутрин, без да дойде в съзнание.

Пак мълчание, по-дълго този път.

— Значи, така и не е говорила с полицията. И те не знаят кой…

Робин долови отчаянието в гласа му. Отчаяние или облекчение , чу гласа на Мелани в ухото си.

— Много съжалявам, Алек – каза тя, пропъждайки гласа на Мелани от ума си. Знаеше, че брат й още таи чувства към бившата си годеница, дори след толкова време и въпреки всичко. Той никога не би… Той никога не би могъл…

Робин набързо го осведоми за всичко случило се, откакто бе пристигнала в Ред Блъф. Въздържа се и не му каза за клюките относно баща им и Тара, понеже не беше сигурна как ще реагира.

— Да разбирам ли, че татко още се крепи?

— Той е упорито старо куче – каза Робин.

— Значи, Тара умира, а той оцелява. Понятно.

— Ела си у дома, Алек – настоя Робин. – Наистина имам нужда от подкрепа.

— Къде е Блейк? Това не е ли негова работа?

И Робин се чудеше същото.

— Той е доста зает напоследък. Не може просто да става и да хуква всеки път, когато…

— Когато семейството на годеницата му е било избито?

— Колко мило – каза Робин.

— Трябва да вървя.

— Трябва да си дойдеш у дома.

— Дочуване. – Алек затвори.

Робин хвърли телефона на леглото и си представи красивото лице на брат си – меките сиви очи на майка им, твърдата челюст на баща им, светлокестенявата коса, смесица от двамата, язвителното чувство за хумор, което си беше изцяло негово. Колко ли пъти беше докарвал Робин и Тара до сълзи от смях с поредното си подигравателно остроумие?

О, Боже – спомняше си писъка на Тара след една от комичните му импровизации. – Струва ми се, че току-що се напиках в гащите!

— Как можа да го направи? Алек бе попитал Робин, след като Тара се събра с баща им. – Искам да кажа, достатъчно гадно е да ме зареже, заради два пъти по-възрастен от нея мъж. И то баща ми, ни повече, ни по-малко – бе заявил с тъжно поклащане на главата. – Но как е възможно жена, която толкова обича да се смее, да се омъжи за човек , който няма и една частица смях в цялото си тяло? Мамка му, та той не би познал иронията, дори да го захапе за задника. Знаеш го какъв е, нали? – попита и направи пауза, преди да изстреля убийствената финална реплика. – Той страда от синдром на ироничната недостатъчност!