Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Те нахлуха и ме простреляха – каза тя и посочи към друго легло, на около два метра от нея.

Робин се приближи до леглото, дръпна завивките и видя Блейк и хубавката му нова асистентка, голи и прегърнати.

— Какво правиш тук? – викна тя на годеника си.

— Същото, което правя от години – отвърна той. – Нищо ново.

Робин чу как от устните й се изтръгва приглушен писък.

— Робин – чу се гласът на Мелани някъде над главата й.

Някаква ръка я докосна по рамото.

— Робин – повтори Мелани е глас, който проникна в съня й и я раздруса. – Събуди се.

— Какво?

— Сънуваш кошмари – каза сестра й.

Робин отвори очи и видя Мелани да се надвесва над нея, с пистолет в ръка.

— Какво правиш?

— Съжалявам – каза Мелани и притисна дулото към челото й, – но това трябва да свърши.

И тя натисна спусъка.

Робин изпищя и подскочи в леглото.

— Мили Боже – прошепна тя, изтри струйка пот от челото си и окончателно се разбуди. – Какво, по дяволите, беше това?

И тогава го видя. Всъщност само го зърна – висок млад мъж, с широки рамене и тесни бедра, дълга коса, която падаше в очите му.

— Ландън? – От колко ли време стоеше там?

В следващия миг него вече го нямаше.

— Ландън? – повика го отново, стана от леглото и отиде до вратата. Озърна се към коридора, но не видя никого. Вратата към стаята на Ландън беше затворена. Видя ли го изобщо? Да не би и него да бе сънувала?

Върна се обратно и се отпусна на леглото. Погледна си часовника – беше почти пет часа, значи бе спала повече от час. Дали я бе наблюдавал през цялото време? Наблюдаваше ли я всъщност?

Робин се пресегна към чантата си на пода до двойното легло и затършува с пръсти за малкия бележник и молива, които държеше вътре. Искаше да запише сънищата си, преди да ги е забравила. Често съветваше клиентите си да правят това. Не, че беше особено добра в разгадаването им, въпреки многобройните книги, които бе прочела по темата и допълнителните курсове, които бе завършила. Разбира се, можеше да види разликата между сън за сбъдване на мечти и тревожен сън, но отделните символи, вплетени в тях, й убягваха.

Нищо ново – промърмори, заемайки фразата на Блейк. Записа си я, но останалата част от сънищата й вече се изпаряваше, те се пукаха като сапунени мехури във въздуха. Докато запише тези две думи, единственият образ, който остана от сънищата й, бе този на Блейк и хубавката асистентка, голи и прегърнати.

— Тара е мъртва – обяви на глас. – Баща ти е в кома. Положението на Касиди все още е критично. А ти се тревожиш, че годеникът ти изневерява. Ама че приоритет! – Отпусна се назад върху възглавницата, пусна бележника и молива на пода и се вторачи във вентилатора на тавана.

Постепенно любопитството й надделя и тя взе да разглежда какви промени бяха направени в стаята. Леглото й преди бе покрито е обикновени бели чаршафи и синьо одеяло, а сега – с цветни чаршафи и шалте на волани; дъсченият под, на който бе пораснала, бе покрит с розов килим; бежовите някога стени сега бяха светлосиви. Големите плакати на „Ийгълс“ и „Грейтфул Дед“ бяха заменени от още по-големи на Бионсе и Тейлър Суифт. Единственото нещо, което си бе същото, беше старото й бюро. То все така си стоеше пред прозореца, с малък телевизор в средата и един куп най-различни стъклени глобуси, пълни с изкуствен сняг, разхвърляни около него. Явно Касиди бе вече голяма за тях и ги е изоставила, когато са се преместили в по-голямата и по-блестяща съседна къща.

— Ама че къща – произнесе Робин, отиде до прозореца, облегна се на бюрото и се загледа в обширното затревено пространство около внушителната постройка. – Прилича повече на хотел. – Хвана един от глобусите, обърна го наопаки и видя как стотици снежинки се завихриха около мъничките животинки, заключени в подводния зоопарк. – Трябваше да отседна в хотел прошушна тя на миниатюрния жираф, застанал до син пластмасов кит. Запита се разсеяно, дали хотел „Тримонт“ все още бе смятан за най-добрият в Ред Блъф.

Тутакси се видя как стои в центъра на елегантното му фоайе. Заедно с Тара, и двете шестнайсетгодишни, се бяха шмугнали в хотела да използват тоалетната му на път за вкъщи след танците в училище. Тъкмо се кискаха и си говореха как Лени Фишър се бе натискал с Мари Рейнолдс пред очите на директора и се чудеха откъде Шийла Бърнард си беше купила роклята, тъй като беше очевидно, че не я е взела от никой магазин в Ред Блъф, когато го видяха. Смехът им спря внезапно.

Видяха висок, красив мъж, обгърнал с ръка пищна брюнетка, наполовина на неговата възраст. Той крачеше наперено към рецепцията.