Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Това необходимо ли е? – попита Робин.

— Предпазна мярка – обясни шериф Прескът. – Докато не разберем какво се е случило. – Той отвори вратата и отстъпи назад, за да я пропусне.

Робин си пое дълбоко дъх и го издиша, докато пристъпваше.

— О, Боже – прошепна тя, напредвайки сантиметър по сантиметър, докато умът й се опитваше да осъзнае онова, което очите й виждаха.

А те виждаха миналото – едно малко момиче, което толкова много приличаше на майка си, когато тя бе на същата възраст, че Робин остана и без малкото въздух в дробовете си. Отпусна се назад върху едрите гърди на шерифа, пистолетът в кобура му се заби ниско долу в гърба й.

— Добре ли сте? – попита я отново той. – Искате ли да повикам сестра ви?

Робин поклати глава. Не, за Бога.

— Тя просто изглежда толкова безпомощна, толкова малка.

Всъщност Касиди изглеждаше дори по-млада от своите дванайсет години. Очите й бяха затворени, кожата й имаше цвета на обезмаслено мляко, гъстата светлокестенява коса меко обгръщаше костеливите раменца, под превръзките, обгръщащи тялото й, едва се загатваха малки гърди. Прилича по-скоро на ларва, отколкото на пеперуда , помисли си, без да иска Робин, вторачена в сладкото, гладко лице на детето. Лицето на Тара.

„Лицето на Тара направо е било отнесено “, бе казал шерифът.

Тя изхлипа сподавено.

— Можете да й говорите, ако искате – предложи шерифът.

Робин пак усети по-скоро команда в предложението му.

— Какво да й кажа?

— Каквото и да е.

Тя се пресегна към ръката на Касиди. Пръстите й бяха студени и не реагираха.

— Здравей, миличка – започна тя. – Аз се казвам Робин. Не зная дали ме помниш. Не съм те виждала от дълго време. Но преди бях близка приятелка на майка ти. Не получи никакъв отговор и погледна назад към шериф Прескът.

Продължавайте , насърчи я с очи той.

— С нея се запознахме в пети клас. Аз бях в класа на госпожица Де Вит, а тя в класа на госпожица Браунинг. По някаква причина, не помня каква, по средата на годината ме преместиха и мен при госпожица Браунинг. Бяхме на десет години и аз бях много срамежлива. Нямах много приятели. Майка ти беше пълната противоположност. Всички искаха да са й приятели. „Същински малък фойерверк“, обичаше да казва баща ми. – О, Более. Засилващият се натиск върху ларинкса й принуди Робин да замълчи. – Както и да е, не зная защо – продължи след малко, изстъргвайки с мъка думите от дъното на гърлото си, – но майка ти реши, че ме харесва и ме взе под крилото си. Направи така, че всички да са мили с мен.

Всички, освен Мелани, която бе недосегаема за чара на Тара.

Странно, че тъкмо Мелани бе единствената, която прие брака на Тара с баща им, помисли си Робии. Точно тя се държа мило и продължи да живее под един покрив с нея, докато не приключи строежа на съседната къща.

Останахме най-добри приятелки и през цялото време в гимназията, – продължи Робии, прекъсвайки вътрешния си монолог. – Бяхме почти неразделни, майка ти и аз, дори и след като тя се омъжи за баща ти. Всъщност аз и бях шаферка на сватбата.

Робин си припомни Тара, изумително красива в сватбената си рокля втора ръка, за която бе платила самичка, застанала в гражданското до тъмнокосия, харизматичен Дилън Кембъл, типичното лошо момче, в което се бе влюбила, и за което се омъжи веднага след гимназията, въпреки неодобрението на родителите си. Или може би, точно заради това.

Скоро стана ясно, че родителите на Тара са имали основания да се притесняват от Дилън, който се оказа дори по-лош, отколкото някой си бе представял.

Насилието започна, когато Тара бе още бременна с Касиди и продължи, докато Дилън не бе вкаран в затвора за нахлуване с взлом през третата година от брака им. Тогава Тара се възползва от възможността и подаде документи за развод. Тя бе едва на двайсет и една.

Къде ли беше Дилън сега? Знаеше ли шериф Прескът за него? Дали пак не бе в затвора? Беше ли заподозрян? Той ли бе застрелял бившата си жена? Беше ли се опитал да убие собственото си дете?

Робин се обърна към шерифа и тъкмо се канеше да изкаже мислите си на глас, когато забеляза Мелани, току-що влязла в стаята, с развеселено изражение на лицето. Кога беше влязла? От колко време стоеше там?

— Моля те, не прекъсвай заради мен тази малка екскурзийка по пътеката на миналото – каза тя.

Още по-силен натиск по трахеята на Робин.

— Майка ти беше толкова красива – изрече тя, съсредоточена отново върху Касиди, стиснала ръката й. – Тя беше най-красивото момиче в Ред Блъф.