Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Боя се, че не беше особено добър човек, татко – каза тя.

— Беше егоистичен и самовлюбен. Или трябваше да става на твоята, или изобщо да не става. Ти причини много вреди. Нарани много хора. Особено хората, които уж трябваше да обичаш, хората, които отчаяно се опитваха да те обичат. Съжалявам, че не беше по-добър баща. Съжалявам, че не беше по-добър човек. Не само заради нас. Заради теб самия.

— Присъединявам се към това – заяви Мелани.

— Е, какво следва сега? – попита Алек.

— Оказва се, че се налага аутопсия – отговори Робин, – макар да знаем какво го уби.

— Такъв е законът – обясни Блейк. – Трябва им официална причина за смъртта за съда, когато случаят отиде там.

— Дванайсетгодишно момиче на съд за убийство. – Алек поклати невярващо глава.

— Шериф Прескът каза, че ще направят всичко по силите си, Касиди да бъде съдена като възрастна – отбеляза Робин.

— Само като си помисля, че това момиче наистина ми харесваше – обади се Алек.

— Има ли шанс да се измъкне? – попита Мелани.

— Възможно е – призна Блейк. – Трябва й само един съдебен заседател, който да се върже на историята й.

Бог да ни е на помощ.

— В такъв случай, предполагам, че отговорът на въпроса „Какво следва?“ – върна се Мелани към думите на Алек – е „Кой знае, по дяволите“. Сигурно ще трябва да говорим с адвоката на татко, да чуем завещанието, да видим какво ще правим с бизнеса му. Такива работи. – Тя погледна към Робин. – Предполагам, че ще си тръгнеш, след като ти махнат превръзките.

— Тръгваш ли си? – попита Алек.

— Ами, Блейк трябва да се върне в Лос Анджелис – каза Робин, гледайки към Мелани. – Но си мислех да поостана още седмица, ако няма проблем.

В отговор Ландън се стрелна напред, сграбчи я в обятията си и така силно я притисна, че Робин едва дишаше.

Всичко е наред , помисли си тя, докато отвръщаше на прегръдката му. После ще дишам.

— Предполагам, че и аз мога да се помотая тук още няколко дни – заяви Алек. – Може двамата с Ландън да идем да пояздим по-късно днес следобед. Да се порадваме на тези широки открити пространства. Какво ще кажеш, голямо момче?

Ландън бавно се отдръпна от Робин. И макар да не отместваше поглед от пода, Робин можеше да види, че се усмихва.

— Давайте да се махаме оттук – каза Мелани. – Да оставим сестрите да си свършат работата. – Тя погледна към Робин. – Освен, ако нямаш още нещо да казваш на баща ни.

Робин поклати глава. Бе казала всичко.

Бе късен следобед и тя бе сама в къщата.

Доктор Арла Симпсън бе сменила превръзките й и бе съобщила, че раната зараства добре. Блейк бе излетял за Лос Анджелис, обещавайки да се обади веднага, щом пристигне. Мелани бе излязла трийсет минути по-рано, за да прибере Ландън и Алек от ранчото на Дони Уорън. Сега Робин обикаляше неспокойно от стая в стая. Изпразни миялната, подреди масата за вечеря, полежа на дивана във всекидневната, стана, отиде до прозореца и се загледа към къщата на баща си. В главата й се въртяха хиляди мисли.

Какво пропускам?, – спомни си, че се бе питала. Какво не е наред в тази картина?

Отговорът и на двата въпроса бе стоял пред нея през цялото време: Касиди.

Всичките тези години на обучение, лекциите по анормално поведение, множеството статии, които бе прочела по въпроса, за какво? Само, за да бъде излъгана от едно невръстно момиче. Едно дете без съвест. Дванайсетгодишен социопат .

Лош ген ли бе наследила Касиди, или бе продукт на своята среда? Може би беше комбинация от двете. Природата и средата, вечният дебат.

— Не бъди прекалено строга към себе си – произнесе на глас Робин. – Все пак онова, което социопатите правеха най-добре, бе да лъжат хората.

Тя извади мобилния си телефон от джоба, позвъни в кабинета си в Лос Анджелис и записа ново съобщение на гласовата си поща, за да информира всички, които й се обадят, че ще отсъства още една седмица. Дали някой се интересуваше изобщо, почуди се тя. После си провери съобщенията. Имаше само едно, отпреди четири дни.

— Здравейте – започваше съобщението. – Аз съм Аделин Съливан, клиентката, която избяга посред сеанса ни. Тогава май казах, че не си пасваме добре и това може и да е вярно. Но фактът е, че приех съвета ви. След една особено неприятна вечер заявих на съпруга си, че няма повече да каня майка му на вечеря, и че ако иска да се вижда с нея, може той да ходи да пазарува с нея и да я извежда на обяд. Той не остана особено очарован, но трябва да кажа, че аз останах! Дъщеря ми, разбира се, все още се отнася с мен като с боклук, но си мислех, че и по този въпрос бихме могли да поработим. Ако се съгласите да ме приемете отново, искам да кажа. Каквото и да кажете, уведомете ме. Напълно ще ви разбера, ако откажете, но искрено се надявам да ми дадете втори шанс. Очаквам с нетърпение да се чуем. Довиждане.