Джой Филдинг: Лошата дъщеря

— За кое? – попита Прескът.

— За случилото се онази нощ.

— Добре, Касиди – каза шерифът. – Преди да кажеш още нещо, трябва да ти прочета правата.

— Зная си правата. Отказвам се от тях. Нямам нужда от адвокат. Трябва да ви кажа истината, преди да говорите с тати.

— Добре – заяви шерифът.

— Това, което Кени каза, е истина – започна Касиди.

Робин се облегна на Блейк. Мелани слезе по стълбите.

— Да не би да ни казваш, че ти си убила майка си?

— Не е, каквото си мислите.

— Не си ли я застреляла?

— Да, направих го. Застрелях я. – Тя погледна право в очите на Робин. – Но имаше причина.

— И причината е, че тя е щяла да разруши охолния ти животец като избяга с брат ми ли? – намеси се Мелани.

— Не. Не го направих затова.

— Защо тогава? – попита Робин.

— Защото…

— Защото какво?

Погледът на Касиди се измести към Блейк, гласът й притихна до шепот.

— Защото… защото тя знаеше за тати.

— Искаш да кажеш, че е знаела за авантюрите му ли? – попита Робин.

— Не. Искам да кажа… Искам да кажа, че знаеше за тати и мен… какво ми направи, какво ми правеше, откакто станах на шест години.

Какво?

— Да не твърдиш, че баща ти те е насилвал? – попита шерифът.

— Ти, лъжлива малка кучка! – избухна Мелани.

— Не лъжа. Истина е. Насилваше ме постоянно, откакто се ожени за мама. А тя знаеше всичко и не направи нищо да го спре.

Защо ли това ми звучи толкова познато? – зачуди се Робин.

— Той ме насилваше – не спираше да повтаря Касиди. – А мама знаеше и допусна да се случи. Не й пукаше.

Любимото ми шоу „Кървящи сърца“, припомни си думите на Касиди Робин. „ Това е Пени. Току-що каза на близначката си , Емили, че баща им я е насилвал от години и сега горката Емили не знае на какво да вярва. “

Спомни си, че Касиди бе подслушала разговора й с Мелани при гроба на майка им за многобройните афери на баща им. „Тя е знаела през цялото време “, бе казала Робин на сестра си. Касиди тогава стоеше само на метър от тях.

Детето заимстваше безразборно, осъзна Робин. По малко оттук, по малко оттам. Използваше всяко нещо, за което инстинктите й подсказваха, че ще свърши работа. Разигравала ме е през цялото време.

— Щеше да избяга с Алек и да ме остави с него. Затова се обадих на Кени и му разказах всичко. И тогава решихме какво трябва да се направи.

— Решили сте да убиете майка ти и пастрока ти – заключи шерифът.

— Трябваше да го направя. Не разбирате ли?

— Разкажи ни какво се случи.

Касиди сви рамене.

— Стана почти така, както разказа Кени. С майка ми се карахме цяла нощ. Аз се обадих на Кени. Той дойде. Направихме, каквото трябваше – потвърди отново тя.

— Точно, както е трябвало да натопиш Алек и Ландън ли? – попита Мелани.

— Не. Това не сме го планирали. Поне не веднага. Трябваше да изглежда като нахлуване в къщата. Но шерифът не спираше да задава въпроси. Тогава си спомних, че бях видяла ски маска в апартамента на Алек и си помислих, че това е някаква такава точна подробност, затова казах, че мъжете, които ни простреляха, са носили ски маски. А казах, че са били едри и мускулести, за да не може никой да заподозре Кени. После пък шерифът установи, че Алек е бил в града през онази нощ и някак си всичко си дойде на мястото.

Било е някаква точна подробност? Всичко някакси си дошло на мястото?

— А Ландън? – попита Мелани.

— Аз харесвам Ландън – заяви Касиди. – Но пък това някакси беше по негова вина.

— По негова вина – повтори Робин.

— Почна да става подозрителен, залепи се за мен. Кени каза да не се притеснявам, че дори и да е разбрал и да каже нещо, никой няма да повярва на един малоумен. Обаче за всеки случай, оставихме няколко бижута в стаята му. Тя сви рамене. – Не беше нищо лично. Просто…

— … е трябвало да се направи – казаха едновременно Робин и Мелани.

— Твоето раняване, което едва не те уби, също ли беше част от плана? – попита шерифът.

— Не. Кени трябваше само да ме простреля в рамото, но идиотът не уцели. А сега се опитва да го изкара, сякаш съм някаква психопатка, докато аз само се опитвах да накарам тати да престане да ме насилва. – Тя вдигна длани към устните си, сякаш се молеше. Очите й се напълниха със сълзи. – Моля те, Робин. Трябва да ми повярваш. Аз обичах тати Грег. Въпреки всичко. Обичах го. Все още го обичам. Не ти казах истината, защото не исках никога да узнаваш това за него.

— Направила си го, заради мен?

— Излъгах, за да те предпазя.