Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Робин затвори очи. Версията на Кени бе невъзможна. Касиди беше на дванайсет години. Тя беше дете, за Бога.

— Е, вярвай на каквото си искаш, по дяволите – заяви Кени и размаха парчето счупено стъкло в ръката си, но аз се махам оттук и Касиди идва с мен.

— Не – възрази Касиди. – Никъде не тръгвам с теб.

— Никъде, друг път, по дяволите. – Той я сграбчи за ръката.

Робин инстинктивно се хвърли пред Касиди. Назъбеното парче кафяво стъкло в ръката на Кени разсече въздуха и детето изпищя. Внезапна остра болка проряза корема на Робин, тънка линия кръв бавно се просмука през бялата памучна тъкан на блузата й, която подгизна като гъба.

Откъм входната врата се разнесе силно думкане. Кени изчезна през килера секунди, преди Блейк и шериф Прескът да се втурнат тичешком в кухнята.

— Робин, Боже Господи!

Робин се срина в ръцете му. Последното, което чу, преди да припадне, бе името си, което Касиди крещеше.

В съня си Робин лежеше на тясно легло в една изцяло бяла стая. Към нея се приближи лекарка с червена коса и чип нос, покрит с яркооранжеви лунички. Стетоскопът й бе насочен към гърдите на Робин като пистолет.

— Как си?

Какво не е наред в тази картина?

— Изглеждаш доста добре за жена, която едва не се е оставила да я убият – продължи докторката и се превърна в Бренда, която Робин бе срещнала в чакалнята на затвора на Техама. – Добре, че онова момче няма добър прицел. Май не е толкова лесно да улучиш целта, както изглежда по телевизията.

Какво пропускам?

В следващата секунда вече беше във фоайето на хотел „Тримонт“, свита до Тара зад една голяма саксия.

— Ето го баща ти – каза Тара. – Това лайно ми изневерява с офис мениджърката си.

Робин се изправи, за да го пресрещне.

— Касиди – каза той, когато Робин се приближи.

— Не, татко. Това съм аз, Робин.

— Касиди – настоя баща й, а в това време на сцената нахлу Кени Стейпълтън със счупена бутилка от бира в ръка. От свития му юмрук капеше кръв.

Робин простена.

— Мисля, че се събужда – някъде над главата й произнесе Блейк.

— Робин? – чу се гласът на Касиди. – Робин, чуваш ли ни?

Робин отвори очи и видя сестра си, шерифа, Блейк и Касиди, събрани около леглото й, да се взират очаквателно в нея.

— Ти си в спешното отделение – информира я Блейк, преди тя да успее да каже нещо.

— Какво стана?

— Беше наръгана. Но ще се оправиш. За късмет, раната е по-скоро хоризонтална, отколкото вертикална. Не са засегнати жизненоважни органи. Лекарите те зашиха. Двайсет и шест шева. Дадоха ти доста силни болкоуспокояващи, така че може да си малко замаяна за известно време.

— През последния половин час ту идваше в съзнание, ту го губеше отново – каза Мелани.

Събитията от следобеда почнаха да просветват в съзнанието й като отблясъци на дискотечна лампа, създавайки серия от замръзнали, ярки образи. Тя ахна, когато Кени изскочи от един такъв образ и се хвърли към друг.

— Какво има? – попита Блейк.

— Кени Стейпълтън – произнесе Робин. – Той избяга ли?

— Целият наличен полицейски състав е навън да го търси – отговори шериф Прескът. – Докато не бъде хванат, полицаи ще охраняват къщата ви.

— Всичко това е по моя вина – проплака Касиди. – Трябваше да ви кажа за Кени.

— Да, трябваше – потвърди Мелани. – Ландън и Алек са в затвора, заради теб. Едва и Дони Уорън не го прибраха заедно с тях. Ти докара много мъка на толкова хора.

— Съжалявам. Просто бях много уплашена.

— Важното е, че сега вече знаем всичко – заяви шерифът.

— Всичко ли? – попита Робин и в ушите й отекнаха някои от най-странните обвинения на Кени.

— Предадох на шерифа всички ужасни неща, които Кени каза – обясни Касиди.

— Точно, когато си решил, че си чул всичко. – Прескът поклати глава. – Ще се отбия у вас по-късно да снема формалните показания от двете ви.

— Ами брат ми и племенника ми? – попита Робин.

— Щом взема показанията ви, ще можем да се заемем с освобождаването им.

— Слава Богу.

— Слава на Касиди – добави шерифът.

Само че, тъкмо показанията на Касиди бяха натопили Алек и Ландън на първо място, помисли си Робин. Нейните думи бяха свързали двамата мъже. Тя умишлено бе отклонила подозренията от Кени, описвайки стрелците като едри и мускулести. Дали го бе направила от страх, както твърдеше , или имаше нещо по-зловещо в цялата работа?

Какво пропускам?

Робин отхвърли тревожните си въпроси. Касиди беше на дванайсет години, за Бога. Дете.