Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Касиди – викна отново тя. – Почакай. Не отваряй.

Но беше твърде късно. Касиди вече отваряше външната врата. Кени влезе в къщата.

Когато приближи стълбите, Робин ги чу да се движат из кухнята. Извади мобилния си телефон от джоба и набра номера на Блейк. Директно се включи гласовата му поща.

— Върни се вкъщи по най-бързия начин – прошепна тя. – Доведи и шерифа със себе си.

После слезе бавно по стълбите и мина на пръсти по коридора. Чуваше Касиди и Кени да се карат в кухнята.

— Мама му стара, Касиди, какво става?

— Защо си такъв идиот? Винаги можеш да ме посещаваш.

— Да бе, да. И той да е там.

— Той? Имаш предвид Блейк ли?

— Да, имам предвид Блейк. Всичко се нареждаше чудесно, докато той не се появи.

— Чудесно? Ти майтапиш ли се? Току-що излязох от болницата. Едва не умрях!

— Тази сутрин ми каза, че няма за какво да се тревожа, че със сигурност няма да ходиш в Лос Анджелис.

— Така си мислех, но после Робин каза…

— Дреме ми на гъза какво е казала Робин! Няма да ходиш.

— Ще ходя. Винаги съм искала да живея в Лос Анджелис. Знаеш го. Това е големият ми шанс. Ще стана известен модел, като Кейт Ъптън.

— Да бе, да.

— Така е, и ти не можеш да ме спреш.

След това се чу шум от стол, стоварен върху пода.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Седни. Ти си пиян.

— Какво става тук? – попита Робин, пое си дълбоко дъх, стегна се и влезе в стаята.

— Нищо – отговори Касиди с отвращение. – Кени се държи странно.

Кени стоеше до кухненската маса, в краката му имаше преобърнат стол, а в ръката му – току-що отворена бутилка бира. Той бързо изправи стола и седна срещу Касиди. На Робин й се стори, че Кени изглежда още по-зле, отколкото по-рано. Комбинацията от наркотици и алкохол явно не му позволяваше да се фокусира, погледът му се мяташе във всички посоки. Касиди, от друга страна, изглеждаше хладна и невъзмутима.

Какво не е наред в тази картина? – запита се Робин.

— Касиди твърди, че работата е свършена – каза Кени. – Че заминава за Лос Анджелис с вас. – Той подсмръкна и си потърка носа. – И кога точно се каните да тръгвате?

— Зависи – каза Робии, чудейки се какви ли още наркотици е взел през последния един час.

— От какво?

— От това, какво ще стане с тати и Ландън – отговори му Касиди и го осведоми за разкритията в стаята на Ландън и неговия арест.

Звукът, който Кени издаде, бе нещо средно между хилене и подигравка.

— Майтап. Ландън е бил един от стрелците? – Той отпи дълга глътка от бирата си. – Честно казано, не съм чак толкова изненадан.

Робин го почака да обясни.

— Какво искаш да кажеш, че не си изненадан? – попита тя, когато той не продължи. – Мислех, че двамата сте приятели.

— Така е. Обаче, виж, настроенията му си ги бива. А и трябва да признаеш, че не е съвсем с всичкия си.

— Това, че е аутист, не означава, че е глупав – каза Робин и чу думите на сестра си да отекват в своите.

Кени сви рамене и отново отпи.

Какво пропускам?

— Не е ли малко рано да пиеш?

Кени се изсмя.

— Не и там, откъдето идвам. Баща ми почваше да пие, преди дори да е станал от леглото. Майка ми и тя не му отстъпваше. – Той отпи нова дълга глътка, като че ли да подчертае мисълта си.

— Къде са те сега?

— Родителите ми ли? – Кени погледна към килера, сякаш те се криеха там. – Някъде наоколо, предполагам. Разведоха се, когато бях на девет. От тогава и двамата се жениха по няколко пъти. Баща ми има апартамент някъде в града. Загубих дирите на майка ми и пастрока ми, след като ме изритаха от къщи. Грижа се сам за себе си, откакто станах на шестнайсет.

— Не ти е било лесно – каза Робин, поглеждайки крадешком часовника си.

— Справям се.

— Как?

— Какво? – попита Кени.

— Как се справяш? Не изглежда да работиш нещо…

Той се ухили.

— Да кажем, че съм в бизнеса с търсенето и доставянето.

— Какво означава това?

— Просто е, ако има търсене, аз доставям.

— Ти си дилър – констатира Робин.

Той се ухили по-широко.

— Правим това, което се налага. – Кени вдигна бирата си в подигравателен тост.

— Не приказвай такива неща – смъмри го Касиди. – Той е пиян и просто е оглупял – каза тя на Робин. – Нямаше предвид това.

— Да бе – каза Кени. – Нямам предвид това. – Отпи отново.

— Нещо друго искаш ли да знаеш? Дали имам братя и сестри, нещо такова?

— Имаш ли? – Робин не знаеше, дали наистина я интересува, или просто печели време, докато Блейк и шерифът пристигнат.