Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Ти си луд – каза Касиди. – Той е луд – обърна се към Робин тя.

— Аз ли съм луд? – изкрещя Кени, скочи и удари бирата си в масата с такава сила, че тя се счупи в ръката му. От отворената му длан потекоха бира и кръв. – Не съм аз този, който отнесе лицето на майка й!

— О, Боже! – извика Робин.

— Той лъже – провикна се Касиди. – Ти си проклет лъжец, Кени Стейпълтън!

— Цялата работа беше нейна идея.

— Не!

— Искаш ли да знаеш как стана? – обърна се Кени към Робин. – Ще ти кажа как точно се случи.

— Не го слушай, Робин. Той е пиян и надрусан с кокаин.

— На майка й не й харесваше да се мотая постоянно наоколо – продължи Кени, без да й обръща внимание. – Взе да подозира, че нещо става. И беше права. Ние се чукахме като зайци. От месеци.

— Той си измисля всичко – разплака се Касиди. – Кълна се…

— Майка й казала, че не може да се вижда повече с мен и на Касиди й писна, заяви, че майка й нямала право да й казва нищо, че й съсипвала живота. Каза, че майка й кръшка на баща й и се кани да избяга с някакво старо гадже, което щяло да значи, че нямало вече да има голяма къща, пари за нови дрешки, нищо. Каза, че майка й щяла да провали всичко и че ние трябвало да я спрем.

— Казах му, че мама изневерява на тати, и че се боя, той да не разбере и да не се разведе с нея, и че това ще съсипе всичко, да, това е вярно – обясни Касиди, преглъщайки сълзите си. – Бях разстроена и имах нужда да споделя с някого. Мислех, че Кени ми е приятел. Мислех, че мога да му имам доверие.

— Онази нощ Касиди чула майка си да говори по телефона с брат ти – продължи Кени, без да й обръща внимание. – Двете се скарали жестоко и тя ми се обади. Каза, че не можем да чакаме повече, че през седмицата щели да инсталират охранителните камери, затова трябвало да се погрижим за нещата веднага, и затова да си донеса пистолета. Аз отидох в къщата. Касиди ме пусна вътре. Майка й ме видя и веднага се разкрещя. Баща й ми заповяда да напусна. Аз си извадих пистолета и им казах да си затварят устите. Касиди вече беше взела пистолета, дето баща ти го криеше в спалнята си. Мамка му, трябваше да я видиш. Проклетото нещо беше по-голямо от нея. Държеше го, насочено към майка си, докато не принудих баща ти да отвори сейфа. Касиди знаеше, че баща ти държи голяма сума в брой там, а на нас щяха да ни трябват, за да започнем живота си заедно, щом нещата се укротят. Майка й плачеше и й се молеше да помисли какви ги върши, казваше й, че я обича и тем подобни. Точно тогава Касиди я застреля. – Той се ухили. – Застреля я право в шибаното лице. А после просто продължи да гърми по нея. Нямах голям избор, освен да довърша господин Дейвис. После поразбъркахме мястото, за да изглежда като нахлуване и кражба.

Касиди хлипаше.

— Не се случи така. Моля те, Робин. Може ли да ти кажа какво стана в действителност?

Робин кимна, неспособна да произнесе и звук.

— Вярно е, че бях ядосана на мама. Знаех за нея и Алек. Познах го на мига, в който го видях в Сан Франциско, макар да се представи като Том Ричардс. Знаех, че не са се срещнали случайно. Разбрах, че имат връзка и че тя се кани да напусне тати. И да ме вземе със себе си. Да ме откъсне от единствения баща, който съм имала. А аз го обичам, Робин. Обичам го толкова много. Той беше толкова добър е мен.

— Онази нощ чух мама да говори е Алек по телефона, правеха планове да се срещнат. Много се разстроих, скарахме се жестоко и аз се обадих на Кени да дойде. Просто исках някой, е когото да си поговоря. Но когато мама го видя, побесня. Тати каза на Кени да се маха и тогава той си извади пистолета. Дори не знаех, че има пистолет. Страх ме е от оръжия. Умолявах го да го махне и да си тръгне, преди да се е случило нещо лошо. Но Кени не ме слушаше. Накара тати да отвори сейфа, мама почна да пищи и… и… тогава той я застреля. А после простреля и тати. Аз се опитах да избягам, да се обадя на 911, но той хукна след мен. Виках му да престане, но той само се ухили и дръпна спусъка. Едва не умрях, Робин. И това ли съм планирала?

Главата на Робин се въртеше, цялото й тяло бе изтръпнало.

— Но защо не каза на никого?

— Не можех. Отначало бях в шок. Не помнех нищо. Беше като онова по телевизията. Как се казваше? Ам… ам…

— Амнезия?

— Да. Точно така. От травмата и така нататък. А после, когато нещата почнаха да ми се връщат, Кени бе постоянно там. И ме предупреди, че ако кажа на някого какво се случи, той щял да каже на полицията, че всичко е било моя идея. Точно, както направи сега. Затова не казах нищо и те умолявах да ме вземеш със себе си в Лос Анджелис. Моля те, Робин, Това е светата истина. Трябва да ми повярваш. Никога не бих застреляла мама. Никога не бих наранила тати Грег. Моля те, моля те, повярвай ми.