Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Блейк се разсмя.

— Но пак симпатично, въпреки това.

Робин се отпусна на черната кожена седалка на количката и Блейк я избута през вратата, вън от спешното отделение и надолу по коридора към другото крило. Касиди и Мелани вървяха до тях.

— Я, това пък ако не е нашето чудодейно момиченце – възкликна една сестра и се отправи към Касиди с отворени обятия. Как си, ангелчето ми?

— Добре – отвърна на прегръдката й Касиди.

Нашето чудодейно момиченце , повтори си наум Робин. Какво пропускам?

Касиди бе простреляна и едва не умря. Бе истинско чудо, че оживя, че куршумът бе пропуснал и сърцето, и белите дробове.

Няма как някой да планира подобно нещо. Никой не бе чак толкова добър стрелец.

Освен, ако Кени изобщо не бе добър стрелец.

„Май не е толкова лесно да улучиш целта , както изглежда по телевизията.“

„Добре, че онова момче няма добър прицел.“

— О, Боже.

— Какво има? – попита Мелани.

— Робин – обади се и Блейк, – добре ли си?

— Предполагам, че сте дошли да видите баща си – каза сестрата и прекъсна догадките й.

— Как е той?

— Доста е отпаднал отговори сестрата. – Не му остава много.

Касиди сграбчи ръката на Робин.

— Не се налага да влизаш – каза й Робин.

— Не, ще вляза. Трябва да го видя. Да се сбогувам.

— Тогава хайде да почваме с това шоу. – Мелани решително влезе в стаята на баща им.

Блейк избута количката на Робин през вратата. Тя моментално отбеляза, че лицето на баща й, което някога имаше твърдо изражение, сега бе станало пепелявосиво. Устните му бяха полуотворени, страните хлътнали, сякаш смучеше лимон.

— Май ще е дотук – каза Мелани.

Касиди се доближи до леглото. Страничните подпорки бяха спуснати и тя можа да положи глава на гърдите му.

— О, горкият тати.

Какво не е наред в тази картина?

Робин гледаше лицето на баща си и почти очакваше той да отвори очи и да изрече името на Касиди, както последния път, когато бяха тук заедно.

— Касиди – бе проплакал той.

Толкова се радваше да я види. Толкова облекчен, че е жива и е добре.

Освен, ако изобщо не е бил радостен , помисли си Робин. В този момент Касиди се протегна и го целуна по страната. Освен , ако не е изпитвал никакво облекчение, а точно обратното.

Дали, вместо да изпитва облекчение и радост, че вижда доведената си дъщеря, той не се е опитвал да покаже, че тя е човекът , който го е прострелял?

— Трябва да вървим – каза Мелани.

Те излязоха от стаята.

— Мислите ли, че ще иде на по-добро място? – попита Касиди.

— По-добро от Ред Блъф? – зачуди се Мелани. – Трудно е да си го представи човек.

Пътуваха към къщи в мълчание. Робин се изгуби в сложния лабиринт от противоположни мисли. Когато Блейк най-сетне паркира на алеята пред дома на Мелани, Робин почти бе убедила сама себе си, че подозренията й са смешни и неоснователни. Щом минеше въздействието на лекарствата, тя щеше отново да мисли ясно.

Блейк изключи двигателя и заобиколи колата да отвори вратата на Робин, а Мелани и Касиди слязоха от задната седалка.

Касиди моментално се озова между Робин и Блейк и ги прегърна през кръста.

— Може ли да поръчаме пица за вечеря? – попита тя.

Шерифът пристигна с един полицай точно когато привършваха с пицата.

— Това е полицай Райнхард – Прескът представи по-младия мъж и двамата се присъединиха към Робин, Блейк, Мелани и Касиди на масата в трапезарията. Шерифът свали шапката си и я сложи на стола до себе си, после измъкна малко записващо устройство от джоба си, а полицай Райнхард извади тефтер и химикалка. – Преди да започнем, имам някои добри новини – обяви шерифът. – Преди един час арестувахме Кени Стейпълтън.

— Какво облекчение. – Блейк се пресегна и стисна ръката на Робин.

— Къде го открихте? – попита Касиди.

— У баща му. Всъщност точно баща му го издаде. Интересуваше се, дали не му се полага парична награда.

— Семейства – измърмори Мелани, докато разчистваше чиниите от вечерята и ги отнасяше в кухнята.

— Как се чувстваш? – Прескът попита Робин.

— Уморена, боли ме.

— Ще се постараем всичко да мине възможно най-безболезнено.

— Кени каза ли нещо за… сещате се? – попита Касиди.

— Нека не се тревожим за Кени точно сега. В момента много по-интересно ми е ти какво имаш да ни кажеш. И този път, млада госпожице, искам истината.

— Истината, и само истината – произнесе Касиди със срамежлива усмивка.