Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Дете, което бе в състояние да обсъжда убийството на майка си, а в следващото изречение – отвращението си от червените дъвчащи бонбони. Дете , което не само устоя, но и се наложи над завършен престъпник, като Дилън Кембъл; дете, което с удоволствие пренебрегна жестоко злочестата си баба; дете, което бе имало повече възможности от Кени Стейпълтън да подхвърли уличаващи доказателства в стаята на Ландън.

Затова ли Ландън бе унищожил лицето й на скиците си? Дали бе разбрал какво се беше случило през онази нощ?

Робин си представи снежния глобус с въртящата се малка балерина. Касиди може да е намерила глобуса, когато е подхвърлила маската. Може тя да го е взела в стаята си. Тя е била и в апартамента на Алек в Сан Франциско. Може да е забелязала ски маската в гардероба му и да я е използвала, когато е съставяла плана за убийството на майка си и пастрока си.

Само че, тя също беше простреляна, напомни си Робин . Същинско чудо бе, че и тя не умря.

Що за чудовище би застреляло дванайсетгодишно момиче?

Но тогава дойде още по-тревожният въпрос: ами ако чудовището е дванайсетгодишно момиче?

— Кога мога да си ида вкъщи? – попита Робин и отново изостави догадките си. Болкоуспокояващите оказваха влияние на преценката й, караха я да бълнува.

— Веднага, щом докторът даде разрешение.

— Мислиш ли, че си достатъчно силна да напуснеш болницата? – попита Блейк.

— Така мисля.

Сякаш по даден знак доктор Арла Симпсън влезе в стаята със стетоскоп на врата си.

— Виж ти, виж ти. Я кой е дошъл в съзнание.

— Здравей, Арлийн. – Робин заби нокти в дланите си, да провери дали е будна, или все още се намираше в един от странните си сънища.

— Сега съм Арла – усмихна се докторката. – Ти доста ни уплаши. Имаш късмет, че раната изглеждаше по-зле, отколкото бе в действителност. Всъщност нараняването е повърхностно, макар да съм сигурна, че адски боли. И така ще е навярно още известно време. Поне ще си имаш интересен белег, за който да разказваш на внуците си.

— Всъщност е доста секси – заяви Блейк.

Арла погледна от Робин към Блейк, после обратно.

— Той е закрилник – прошепна тя, намести стетоскопа си и го постави на гърдите на Робин. – Хубав силен сърдечен ритъм. – Пресегна се към апарата за кръвното на стената до главата на Робин и уви ръкава му около ръката й.

Робин усети как налягането се повишава, докато ръкавът затягаше хватката си, сякаш гладна боа се бе залепила за ръката й и се увиваше към врата й, канейки се да я погълне цялата.

— Кръвното налягане е малко високо, но това се очаква, при тези обстоятелства. – Арла махна апарата. Ще ти напиша рецепта за антибиотици и няколко болкоуспокояващи за после, когато действието на сегашните отмине. Утре ще дойдеш пак, за да сменим превръзките и да те прегледаме отново. Засега, ако се чувстваш готова, можеш да си вървиш. Арла я потупа по коляното и излезе от стаята.

— Благодаря. Блузата ми…

— Доказателство – отсече шерифът.

— Донесох някои дрехи от къщи – обади се Мелани.

— Благодаря ти.

— Може ли да видим тати, преди да си тръгнем? – попита Касиди.

Робин кимна.

Касиди се засмя и Робин сякаш видя Тара.

Някой е застрелял Тара в лицето , помисли си тя. Някой е разрязал голия й портрет на две, което предполага , че нападението е било лично и разпалено от ярост. Касиди бе признала, че е била ядосана на майка си.

Достатъчно ядосана, че да я застреля ли?

— Робин? – повика я Касиди. – Нещо не е наред ли?

— Какво?

— Ти сякаш се вцепени.

— Искаш ли да извикам отново лекарката? – попита Блейк.

— Не, добре съм.

— Ще ви оставя малко насаме – каза шерифът и се от прави към вратата. Ще се отбия след няколко часа да взема онези показания, ако не възразявате.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре – заяви Мелани. – Никога не ми е минавало през ум, че ще кажа тези думи – добави тя, след като той бе излязъл.

Робии позволи на Блейк да й помогне да стане от леглото, да махне болничната нощница и да облече свободната лятна рокля, която Мелани й бе донесла от къщи.

— Ще докарам инвалидна количка – предложи Касиди.

— Сладурана – отбеляза Блейк.

Дали?, неволно си помисли Робин. Възможно ли бе всичко, което Кени бе казал , да е истина?

— Сигурна ли си, че си готова за това? – попита Блейк, когато Касиди се върна с количката. – Лицето ти е малко…

— Смръщено ли? – — попита примирено Робин.