Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Тази усмивка прати неприятна тръпка по гръбнака на Робин. Касиди бе разказала толкова много истории за онази нощ. Щяха ли някога да узнаят цялата истина за случилото се?

— Добре – заяви Прескът. – Ритай топката тогава, Касиди. – Той погледна през масата към Робин. – Бих желал ти да почакаш в друга стая, ако не възразяваш. За да гарантираме, че нейните показания няма да повлияят на твоите.

— Разбирам. – Робин се оттласна от масата и Блейк й помогна да се изправи на крака.

— Не може ли Блейк да остане? – попита Касиди. – Моля? За подкрепа. Ще се чувствам много по-добре.

Блейк погледна към Робин.

— Стига шерифът да не възразява. – Тръпката в гръбнака на Робин си проправи път в гръдния й кош и почна да се увива като змия в клетка.

— Ако не прекъсвате и не се намесвате по никакъв начин – каза Прескът на Блейк, – няма проблем да останете.

— Ще останеш ли?

— Ти ще се справиш ли? – попита Блейк Робин.

— Ще съм добре. – Тя бавно тръгна към кухнята. Само за миг погледна назад и видя Касиди да се протяга към ръката на Блейк.

— Какво става там? – попита сестра й, когато Робин влезе в кухнята.

— Шерифът взема показанията на Касиди.

— Чудя се какви ли ще са този път. – Мелани сложи последната чиния в съдомиялната и я пусна.

— Мислиш ли… – започна Робин, но спря. – Не, прекалено е налудничаво.

— Налудничаво е относително понятие тук. Какво дали мисля?

Робин погледна гузно към трапезарията.

— Мислиш ли, че има някаква вероятност Кени да казва истината за Касиди?

Двете сестри се взираха една в друга няколко дълги секунди. Очите им измерваха бездната от недоверие помежду им.

— А ти? – попита Мелани.

Стаята се изпълни със звука на връхлитаща вода в съдомиялната.

— Имам нужда да направиш нещо за мен – каза Робин на сестра си. – И не бива да задаваш въпроси. – Тя затаи дъх, очаквайки Мелани да възрази.

— Какво ти трябва? – попита просто Мелани.

— Ето те и теб – каза Блейк, когато влезе във всекидневната около четирийсет минути по-късно. Касиди вървеше по петите му. – Как се чувстваш?

Робин седеше на дивана, по телевизора вървеше някакво тъпо риалити шоу, а сърцето й биеше толкова силно, че тя се боеше шевовете на корема й да не се скъсат. Дали можеха да забележат колко е нервна?

— Добре съм – отговори тя.

— Изглеждаш много уморена – забеляза Касиди.

— Беше дълъг ден. Как мина там?

— Добре.

— Тя се справи чудесно – похвали я Блейк и Касиди засия. – Къде е Мелани?

Горе. Каза, че й стигали драмите и отива да си легне.

— Това е то, нашето момиче. – Блейк седна до Робин и взе ръката й в своите.

— Шерифът поръча сега ти да идеш – каза Касиди и се сгуши до Блейк.

В съседната стая звънна телефон. Робин чу шерифът да говори тихо. След няколко секунди той застана на прага на всекидневната с някак изумено изражение.

— Какво има? – попита Робин.

— Обадиха се от болницата – отвърна Прескът. – Баща ви…

— Тати е мъртъв? – изпищя Касиди.

— Не. – Шерифът вдигна ръце във въздуха. Жестът отразяваше изумлението в очите му. – Там е работата. Събудил се е.

Робин смъкна краката си от дивана. Главата й бе така замаяна, че се боеше да не припадне.

— Не разбирам. Как може да се е събудил? Току-що го видяхме. Докторите бяха сигурни, че няма да изкара нощта.

— Докторите не могат да си го обяснят. В един момент човекът е бил на прага на смъртта, в следващия вече е буден и говори.

— Той говори? – попита Касиди.

— Изглежда, че не могат да го накарат да млъкне. Явно трябва да отида там веднага.

— И ние ще дойдем с вас. – Робин се пресегна към ръката на Блейк за подкрепа, докато се изправяше. – Мелани – провикна се тя, когато наближиха стълбището. – Мелани, слез долу. Татко! Събудил се е!

Последваха шерифа до външната врата.

Само Касиди остана на място.

— Чакайте! – изпищя тя, когато Прескът хвана топката на бравата. – Не можете да отидете.

Всички спряха.

— Не можете да отидете – повтори и взе да мести очи от шерифа към Блейк, към Робин, после към върха на стълбите, където бе застанала Мелани, и накрая обратно към Робин.

— Не разбирам – произнесе Робин.

— Моля ви – каза Касиди. – Не можете да идете.

— Защо не?

— Защото трябва да ви кажа нещо.

Шерифът затвори вратата.

— Слушаме те – подкани я Робин.

— Аз излъгах. – Касиди заби очи в пода.

— Излъгала си. – Повтори Прескът.

Мили Боже.

— Да. Преди. И в показанията си. Излъгах.